Читать «Героят на времето» онлайн - страница 23

Въпреки че имаше и други неща, които би искал да прави. Като например да стане водач на своя народ.

„Не — помисли Сейзед и погледна към папката. — Не бива да ги води човек без вяра. Трябва да открия истината за себе си. Ако въобще съществува подобно нещо“.

— Доста време им отне — подхвърли Бриз. — Човек би си помислил, че на подобен етап решението трябва да дойде бързо.

Сейзед погледна към резбованата врата. Какво ли щеше да реши крал Лекал? Наистина ли имаше избор?

— Лорд Бриз, как смятате, правилно ли постъпваме с пристигането си тук? — попита той неволно.

— Не става въпрос дали нещо е „правилно“ — изсумтя Бриз. — Ако не бяхме ние, някой друг щеше да притисне крал Лекал. Въпросът опира до стратегия и нищо повече. Или до най-обикновена пресметливост.

Сейзед погледна закръгления си другар. Бриз беше Усмирител — най-добрият Усмирител, когото Сейзед познаваше. Повечето Усмирители използваха дарбата си тайно и неусетно и само в необходимите моменти. Бриз обаче си играеше непрестанно с чувствата на всички. Дори в този момент Сейзед усещаше докосването му, но само защото знаеше какво да търси.

— Ако ми позволите една забележка, лорд Бриз — рече той. — Не можете да ме измамите толкова лесно, колкото ви се струва.

Бриз повдигна вежди.

— Зная, че сте добър човек — продължи Сейзед. — Полагате големи усилия, за да го скриете. Непрестанно се стараете да изглеждате твърд и егоистичен. Но сте прозрачен за всеки, който следи делата, а не думите ви.

Бриз се намръщи и за миг Сейзед изпита удоволствие, че е успял да го изненада. Бриз очевидно не бе очаквал от него да говори толкова открито.

— Скъпи ми човече — рече той, след като сръбна от виното. — Разочарован съм от вас. Не споменахте ли одеве, че човек трябва да бъде възпитан? Едва ли е възпитано да разкривате тъмните тайни на един непоправим песимист.

— Тъмните тайни? — повтори Сейзед. — Че сте човек с добро сърце?

— И да е така, доста упорито работя над изкореняването на това мое качество — заяви безгрижно Бриз. — За съжаление, оказах се твърде слаб. А сега, за да се откъснем напълно от тази тема — която намирам за доста неудобна, — ще се върна към предишния ви въпрос. Питахте дали сме постъпили правилно. Нали това беше? Като принуждаваме крал Лекал да стане васал на Елънд?

Сейзед кимна.

— Добре — продължи Бриз. — Ще отговоря: да, правилно постъпихме. Съюзът с Лекал ще осигури подкрепа за нашата армия.

— На цената на неговата свобода.

— Ба! — възкликна Бриз и махна с ръка. — И двамата знаем, че Елънд е много по-добър управник, отколкото Лекал може да се надява да стане някога. Хората му живеят в колиби, в името на лорд Владетеля!

— Но трябва да признаете, че го изнудваме.

Бриз се намръщи.

— Ами, това е неразделна част от всяка политика. Сейзед, племенникът на този човек водеше армия колоси, за да разруши Лутадел! Така че кралят дори има късмет, че Елънд не дойде да унищожи страната му в знак на отмъщение! Разполагаме с по-голяма армия, повече ресурси и по-добри аломанти. Тези хора ще живеят много по-добре, след като Лекал подпише договора. Какво ти става, драги? Само преди два дни обсъждахме всички тези въпроси и ти беше съгласен.