Читать «Героят на времето» онлайн - страница 24

— Простете, лорд Бриз — рече Сейзед. — Напоследък често меня мнението си.

Бриз помисли малко, после попита:

— Още боли, нали?

„Този човек разбира невероятно добре чувствата на другите“ — помисли Сейзед. И неохотно прошепна:

— Да.

— Ще ти мине — успокои го Бриз. — С времето.

„Дали?“ — зачуди се Сейзед. Имаше чувството, че светът никога вече няма да е както преди. Понякога се питаше дали увлечението му по религията не е само начин да избяга от болката.

Ако беше така, не бе избрал подходящото занимание, защото болката неизменно оставаше в него. Беше се провалил. Не, вярата го бе провалила. Сега в душата му нямаше нищо.

— Виж — заговори Бриз, — очевидно докато седим тук и чакаме, ни налягат мрачни мисли. Защо не поговорим за нещо друго? Защо например не ми разкажеш за религиите, които си изучавал? От месеци не си се опитвал да ме посветиш в някоя нова!

— От близо година не нося своите медноеми, господарю.

— Но сигурно помниш доста — рече Бриз. — Защо не ми предложиш някоя религия? Нали разбираш, както правехме някога.

— Нямам желание, лорд Бриз.

Струваше му се, че извършва предателство. Като Пазител — териски ферохимик — той умееше да съхранява информация в късчета мед и по-късно да я извлича. По времето на Последната империя другарите на Сейзед се бяха подлагали на неописуеми страдания, за да събират и съхраняват информация — не само за религии. Трупаха всичко, което можеха да открият за епохата преди лорд Владетеля. Запомняха го, предаваха го на други и се осланяха на ферохимията, за да бъдат пределно точни.

Но така и не успяха да намерят това, което търсеха най-трескаво — териската религия. Беше унищожена напълно от лорд Владетеля през първия век на неговото управление.

Толкова много хора бяха загинали, за да може тези безценни сведения да бъдат опазени. А сега той ги беше извлякъл. Беше ги пренесъл върху листовете, които държеше в папката.

Имаше чувството, че вече не са толкова важни. Всъщност често вече нищо нямаше предишното значение. Опитваше се да не обръща внимание на подобни мисли, но те владееха ума му. Струваше му се, че е изчерпан, безполезен. Доколкото му бе известно, той бе последният жив ферохимик. Нито един друг Пазител не бе успял да се добере до Лутадел. Като всички териски стюарди, Сейзед бе кастриран като малък. Наследствената дарба на ферохимиците, изглежда, щеше да отмре с него. Дългогодишната програма за изтребление на терисците, провеждана от лорд Владетеля и неговите верни служители, най-сетне щеше да бъде осъществена.

Той носеше металоемите в багажа си, но от много време не ги бе използвал. Съмняваше се, че някога пак ще извлича каквото и да било от тях.

— Е? — обади се Бриз, стана, дойде при него и надзърна през прозореца. — Няма ли да ми разкажеш за някоя религия? Коя ще е този път? Какво ще кажеш за онези хорица, които се увличали по картографиране? И дето почитали растенията? А сигурно има и някоя, включваща преклонение пред виното. Може да ми се понрави.