Читать «Героят на времето» онлайн
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън
Героят на времето
На Джордан Сандърсън,
който може да обясни на всеки интересуващ се
какво е да имаш брат, прекарващ по-голяма част
от времето си в мечти
(Благодаря ти, че си винаги с мен.)
Благодарности
Както винаги, има страшно много хора, на които дължа страшно много благодарности, задето ми помогнаха тази книга да е такава, каквато е днес. Първо и най-напред, моят редактор и моят агент — Моше Федер и Джошуа Билис, — които положиха всички усилия този проект да се развие до пълните си възможности. Освен това, моята чудесна жена, Емили, оказваше неоценима подкрепа по време на написването на книгата.
Както и преди, Айзък Стюарт (Nethermore.com) свърши основната работа по картата, символите на отделните глави и кръга с аломантични метали. Не бих могъл да пропусна и чудесната работа на Крисчън Макграт: от трите корици тази на последната книга ми е любима. Благодарности на Лори Йодър, задето беше ненадминат, и на Дот Лин за рекламната й дейност от страна на „Тор“. Денис Уонг и Стейси Хааг-Хил за помощта, която оказаха на моя редактор, и също както винаги — на великолепните Ирен Гало и Сет Лърнър за съветите им по оформлението.
Пилотните читатели на тази книга включват: Перис Елиот, Емили Сандърсън, Криста Олсън, Итан Скарстед, Ерик Дж. Елърс, Ерик Джеймс Стоун — Най-снобаря, Джилена О’Брайън, К. Лий Плейър, Брайс Къндик Мор, Джанси Патерсън, Хийтър Кърби, Сали Тейлър, Брадли Рийнър, Стив Даймънд, генерал Мика Демоа, Захари Дж. Кевеней — Духа, Алън Лейтън, Джанет Лейтън, Кейлин Зобел, Нати Хатфийлд, Матю Чамбърс, Кристина Кюглър, Дейниъл А. Уелс, Невидимия Питър Алстром, Мариане Пийси, Никол Уестънскоул, Натан Уд, Джон Дейвид Пейн, Том Грегъри, Ребека Дорф, Мишел Кроули, Емили Нелсън, Наталия Джъд, Челис Фокс, Натан Креншоу, Мадисън Ванденберг, Рейчъл Дън и Бел Олесуун.
В добавка искам да благодаря на Джордан Сандърсън — на когото е посветена тази книга — за неуморната му работа по уебсайта. Джеф Крийр също свърши страшно много за Brandonsanderson.com. Можете сами да се убедите!
Пролог
Марш полагаше отчаяни усилия да се самоубие.
Ръката му трепереше, докато се опитваше да събере сили, за да я вдигне, да измъкне стоманения клин от гърба си и да сложи край на ужасния си живот. Беше се отказал да търси свободата. Три години. Три години като инквизитор, три години пленник на собствените си мисли. Тези години го бяха убедили, че няма бягство. Дори сега умът му бе замъглен.
А после
Пристъпи напред. Макар че отдавна вече не можеше да вижда както нормалните хора — в края на краищата в очите му бяха забити стоманени клинове, — усещаше помещението около себе си. Клиновете се подаваха от тила му — достатъчно бе да протегне ръка и щеше да докосне острите им върхове. Нямаше и следа от кръв.
