Читать «Героят на времето» онлайн - страница 25

— Моля ви, лорд Бриз — рече Сейзед и също погледна навън. От небето се сипеха сажди. Напоследък саждопадите бяха все по-чести. — Не искам да говоря за тези неща.

— Какво?! — възкликна Бриз. — Ти?! Невъзможно!

— Ако имаше бог, господарю — рече Сейзед, — смятате ли, че щеше да позволи на лорд Владетеля да изтреби толкова много хора? Мислите ли, че щеше да остави света в това състояние? Не мога да ви уча на религия, неспособна да отговори на моите въпроси. Никога вече.

Бриз си замълча.

Сейзед притисна корема си с ръка. Въпросите на Бриз бяха пробудили болката. Мислите му неволно се върнаха към онзи ужасен момент преди година, когато бе изгубил Тиндуил. Когато се би с Марш при Кладенеца на Възнесението и едва не загина. Дори през дрехите усещаше белезите по корема си, където Марш го бе ударил със собствените му пръстени.

Тъкмо от тези пръстени бе почерпил ферохимична сила, беше заздравил тялото си. След като всичко приключи, отново със съхранено здраве, Сейзед помоли един хирург да ги отстрани. Тогава Вин възрази, каза, че ако ги задържи в тялото си, ще разполага със скрито преимущество, но Сейзед се страхуваше от досега им до плътта му. Искаше да ги извадят.

Бриз обърна гръб на прозореца.

— Сейзед, винаги си бил най-добрият сред нас. Защото вярваше в нещо.

— Съжалявам, лорд Бриз — отвърна Сейзед. — Не исках да ви разочаровам.

— О, не си ме разочаровал. Защото не вярвам в това, което казваш. Сейзед, ти не си създаден за атеист. Имам усещането, че рано или късно ще се съвземеш. Ще станеш такъв, какъвто беше преди.

Сейзед погледна към прозореца. Нямаше желание да подхваща нов спор.

— Така и не ти благодарих — добави Бриз.

— За какво, лорд Бриз?

— Задето ми помогна да си стъпя на краката. Да се изправя и да продължа напред. Ако не беше ти, не знам как щях да преодолея… онова, което се случи.

Сейзед кимна. Но горчилката вътре в него оставаше. „Да, приятелю, ти видя разрушения и смърт. Но жената, която обичаш, е още жива. Аз също щях да си стъпя на краката, ако не я бях изгубил. Да се възстановя, като теб“.

Вратата се отвори.

Сейзед и Бриз се обърнаха едновременно. Влезе един от съветниците на краля. Носеше голям лист пергамент. Крал Лекал бе подписал договора. Подписът му бе дребен, едва забележим на оставеното широко място. Кралят осъзнаваше, че е победен.

Съветникът сложи листа на масата и излезе.

5.

Всеки път, когато Рашек се опитвал да поправи нещо, ставало още по-лошо. Наложило се да промени растителността, за да може да оцелее в тази нова сурова среда. Но от промяната растенията вече не били така хранителни за хората. Саждопадите увреждали и хората, карали ги да кашлят като тези, които работят в мините. Ето защо Рашек променил и хората, направил ги такива, че да оцелеят.

Елънд коленичи до поваления инквизитор. Стараеше се да не гледа размазаната му глава. Вин се приближи и той видя кръвта по ръката й. Както винаги, тя не обръщаше внимание на раните си.