Читать «Героят на времето» онлайн - страница 21

А после дойде денят, в който осъзна, че всички негови познания са безполезни.

„Цанзийската религия сама си противоречи — заключи той и го отбеляза в полето. — Тя твърди, че всички същества са част от «божественото цяло», и загатва, че тялото е произведение на изкуството, създадено от духа, решил да живее на този свят. Но в друг постулат се заявява, че лошите същества се наказват с тела, които не могат да функционират правилно“. Отблъскваща доктрина според Сейзед. Създанията, родени с душевни и физически недъзи, заслужаваха състрадание, може би дори съжаление, но не и презрение. Освен това кои от идеалите на тази доктрина бяха верни? Че духът избира и създава тялото си по своя воля, или че е наказан чрез тялото си заради недостатъците си? И какво тогава става с наследствеността и кръвното родство? С характера?

Кимна замислено и нанесе нова бележка, този път в долния край на листа. „Логическо несъответствие. Очевидно невярно твърдение“.

— С какво се занимаваш? — попита Бриз.

Сейзед вдигна глава. Бриз седеше до една малка масичка, посръбваше вино и ядеше грозде. Беше се облякъл като благородник — тъмен сюртук, червена жилетка и фехтоваческо бастунче, с което жестикулираше, докато говореше. След приключването на обсадата видимо бе напълнял и отново можеше да бъде описан като „закръглен“.

Сейзед събра документите пред себе си, прибра ги внимателно в дебелата папка, затвори я и завърза връзките.

— Нищо, което да ви се стори интересно, лорд Бриз.

Бриз отново надигна чашата.

— Нищо, което да ми се стори интересно? Непрестанно прелистваш разни хартийки. Винаги, когато имаш свободно време, се заравяш в бумагите.

Сейзед се замисли. Как да му обясни? Във всеки от документите се описваха различни религии, опознати от Пазителите. Религии, които вече бяха отмрели, потъпкани по време на управлението на лорд Владетеля, в продължение на хиляда години.

Преди една година жената, която Сейзед бе обикнал, бе напуснала този свят. И сега той искаше да намери… не, трябваше да намери сред тези религии отговорите на измъчващите го въпроси. Той щеше да открие истината, или да отхвърли всяка една религия.

Бриз не сваляше поглед от него.

— Предпочитам да не говорим за това, лорд Бриз — рече Сейзед.

— Както желаеш — отвърна Бриз, без да оставя чашата. — А дали не би могъл да използваш ферохимичните си способности, за да подслушаш разговора в съседната стая?

— Не мисля, че е възпитано…

Бриз се усмихна.

— Скъпи ми терисецо, само ти би могъл да пристигнеш с идеята да завладееш цял град, а сетне да се притесняваш, че няма да е „възпитано“ да подслушваш диктатора, с когото си имаш работа.

Сейзед сконфузено сведе поглед. Но не можеше да отхвърли напълно обвинението на Бриз. Макар че не бяха дошли в Лекал начело на армия, те наистина бяха завоеватели. Само дето възнамеряваха да го покорят не с меч, а с къс хартия.