Читать «Героят на времето» онлайн - страница 19

Топла кръв рукна надолу към пръстите й. Кръв с цвета на залязващо слънце. Вин изръмжа, втренчила поглед в нечовешкия си противник. Усмивката на инквизитора малко я плашеше. Вин се хвърли напред и замахна отново.

Нещо блесна във въздуха.

Синкави линии, които се местеха бързо — аломантичен знак, че се приближават малки късчета метал.

Металният дъжд удари изненадващо инквизитора отзад; монетите се забиха на десетки места в тялото му.

Съществото изкрещя от болка и се обърна рязко, разхвърчаха се капки кръв. На няколко крачки от него Елънд също се приземи на хълма. Яркобялата му униформа бе изцапана с кръв и сажди, но лицето му бе чисто, а очите му сияеха. В едната си ръка държеше бастунче, с другата се подпря на земята, за да омекоти приземяването си след мощния Стоманен тласък.

Да, той беше Мъглороден, също като Вин. А сега инквизиторът бе ранен. Към склона се стичаха колоси, катереха се тромаво нагоре, но Елънд и Вин все още имаха малко време. Тя се хвърли напред, Елънд също. Инквизиторът се опитваше да следи едновременно и двамата. Усмивката му бе помръкнала. Той се приготви да отскочи, но Елънд хвърли една монета във въздуха и тя се завъртя сред сипещите се сажди. Инквизиторът се усмихна: очевидно предполагаше, че Елънд ще го Тласне. Знаеше, че тежестта му ще се предаде през монетата върху тялото на Елънд. Двама аломанти с почти еднакво тегло, Тласкащи един срещу друг. Щяха да бъдат отхвърлени назад — и тогава инквизиторът щеше да нападне Вин, а Елънд да се озове сред колосите.

Само че инквизиторът не бе взел предвид аломантичната сила на Елънд. А и как би могъл? Елънд дори не се олюля, а инквизиторът отлетя назад, понесен от внезапния мощен Тласък.

„Той е толкова силен!“ — помисли Вин, докато гледаше как изненаданият инквизитор пада. Елънд не беше обикновен аломант — може би все още не умееше да се контролира добре, но когато разпалваше метали и Тласкаше, ефектът бе невероятен.

Вин атакува инквизитора, който все още изглеждаше замаян, но той успя да улови ранената й ръка, преди да го промуши, и стисна силно. Вин извика от болка, преметна се през него и полетя към земята.

Блъсна се с рамо, претърколи се и скочи на крака. Светът се завъртя, но тя успя да види, че Елънд стоварва бастунчето си върху инквизитора. Съществото блокира удара с вдигната ръка, дървото се строши, а той се приведе рязко и удари Елънд с лакът в гърдите. Императорът изпъшка и залитна.

Вин се Тласна от колосите, които бяха само на няколко крачки зад нея, и полетя право към инквизитора. Беше изпуснала кинжала, но противникът й също бе изпуснал двете секири. Видя го, че скача към тях, но не му остави време да ги вземе — подкоси го и се опита да го повали по гръб. За нещастие той бе много по-едър — и много по-силен. Преметна я през себе си и тя падна тежко на земята.

Колосите вече бяха почти до тях. Елънд успя да вдигне едната секира и нападна инквизитора. Той обаче внезапно се задвижи с невероятна бързина. Очертанията на тялото му сякаш се размазаха и секирата разцепи празния въздух. Елънд се обърна и с изненада установи, че инквизиторът се изправя срещу него вече с оръжие в ръка. Държеше не секира, а метален прът, като забитите в тялото му клинове, но по-дълъг и тънък. Съществото вдигна пръта; движеше се с нечовешка бързина — по-бързо дори от аломант.