Читать «Героят на времето» онлайн - страница 18

Вин стисна зъби и се хвърли напред, забелязала, че малката й армия се топи. Скочи, Тласна се леко от един захвърлен меч и остави на инерцията да я отнесе към инквизитора. Той вдигна секира и замахна, но в последния миг Вин се Придърпа встрани, изтръгна с Теглене меча от ръката на един изненадан колос, улови го във въздуха и го Тласна към инквизитора.

Новодошлият Оттласна оръжието дори без да го поглежда. Келсайър бе успял да победи инквизитор, но с невероятни усилия, и самият той бе издъхнал малко след това, повален от лорд Владетеля.

„Стига с тези спомени! — рече си ядосано Вин. — Съсредоточи се върху настоящето“.

Понесе се сред сипещата се пепел, Тласкана от меча. Приземи се, подхлъзна се в локва колоска кръв и се хвърли към инквизитора. Съвсем преднамерено го бе подмамила да се покаже, като бе убила и взела колосите му под контрол. Сега оставаше само да се разправи с него.

Извади стъклен кинжал — инквизиторът с лекота би Оттласнал меча на колоса — и разпали пютриум. Тялото й се изпълни с бързина, сила и издръжливост. За съжаление инквизиторът също ползваше пютриум, което означаваше, че в това отношение силите им са равни.

С изключение на една подробност. Слабост, която притежаваха всички инквизитори. Вин отскочи от цепещата въздуха секира, като се придърпа към един меч, за да се отстрани по-бързо, после се Тласна от същото оръжие, хвърли се напред и замахна към шията на инквизитора. Той отби удара й с ръка. Но с другата си ръка Вин го улови за расото.

След това разпали желязо, Притегли зад себе си и измъкна едновременно десетина меча. Внезапното Дърпане я запокити назад. Стоманените тласъци и Железните придърпвания бяха груби действия, отличаващи се по-скоро със сила, отколкото с точност. С разпален пютриум Вин увисна на расото; инквизиторът, изглежда, се държеше, като Дърпаше оръжията на колосите пред него.

Расото поддаде, разпра се и гърбът на Инквизитора се оголи. Вин очакваше да види между плешките му края на стоманен клин — като забитите в очите му. Но прътът беше скрит от метален щит, който прикриваше целия гръб на инквизитора, спускаше се покрай ребрата му и се стягаше отпред. Наподобяваше черупката на костенурка.

Инквизиторът се обърна, злобно ухилен, и Вин изруга. Гръбният клин беше слабото място на инквизиторите. Изваждането му щеше да убие съществото и несъмнено тъкмо това бе причината да носи броня — каквато, подозираше Вин, му е било забранено да използва във времето на лорд Владетеля, който бе държал служителите му да имат слаби места, за да може по-лесно да ги контролира.

Вин нямаше време за колебание, тъй като в същия миг върху нея се нахвърли поредният синкав колос. Вин скочи, преметна се над размахания му меч и се Тласна от него, за да набере височина.

Инквизиторът я последва във вихъра сажди над бойното поле. Вин беше в безизходица. Единственият друг начин, който знаеше за убийството на инквизитор, бе да го обезглави — но как, след като той също бе подсилен от пютриум?

Тя се приземи на един склон извън бойното поле. След миг инквизиторът стъпи на покритата със сажди земя само на няколко крачки от нея. С две секири в ръце. Вин избягна първия удар, но втората секира я закачи по ръката, преди да успее да отбие удара с кинжала.