Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 21

Елънд поклати глава и се върна към текста. В сравнение с Вин политиката изглеждаше нещо съвсем простичко.

Вин опря ръце на бюрото, погледна го и се прозя.

— Трябва да си починеш — рече той и потопи перото в мастилницата.

Вин помисли малко и кимна. Свали си пелерината, заметна се с нея и се сви на килима до писалището.

— Нямах предвид тук, Вин — рече усмихнато Елънд.

— Навън се скита Мъглороден — отвърна тя уморено. — Няма да те оставя сам. — Загърна се с пелерината и Елънд зърна за миг болка на лицето й. Пазеше лявата си страна.

Почти никога не му разказваше с подробности за битките си. Не искаше да го безпокои. Не че така беше по-спокоен.

Елънд прогони страховете си и се съсредоточи върху работата. Почти беше приключил… още съвсем малко…

На вратата се почука.

Елънд вдигна глава ядосано. Кой беше този късен натрапник? След секунда през вратата надзърна Хам.

— Хам? — попита Елънд. — Не спиш ли?

— За съжаление… — рече Хам и влезе.

— Мардра ще те убие, че пак работиш до късно — подхвърли Елънд и остави перото. Колкото и да се оплакваше от странностите на Вин, тя поне споделяше нощните му навици.

Вместо отговор Хам само завъртя очи. Все още носеше обичайния си елек и панталони. Беше се съгласил да стане капитан на охраната на Елънд при едно условие: че никога няма да слага униформа. Вин отвори едно око, когато Хам доближи писалището, после отново се отпусна.

— И тъй — рече Елънд — На какво дължа честта за това късно посещение?

— Реших, че ще ти е интересно да узнаеш, че идентифицирахме убийците, които нападнаха Вин.

— Вероятно са хора, които познавам. — Повечето аломанти бяха благородници и той познаваше лично тези от свитата на Страф.

— Съмнявам се — рече Хам. — Оказаха се западняци.

Елънд се замисли и свъси вежди. Вин седна.

— Сигурен ли си?

Хам кимна.

— Което означава, че е малко вероятно да ги е пратил баща ти — освен ако не е наемал хора в град Фадрекс. Повечето бяха от Къщи Гардре и Коирад.

Елънд се облегна назад. Баща му се беше настанил в Ортьо, наследственото имение на Венчърови. Фадрекс бе почти ни другия край на империята, на няколко месеца път от Ортьо. Шансовете да е наел хора от Западните области бяха нищожни.

— Чували ли сте за Ашуедър Сет? — попита Хам. Сет беше от неколцината, провъзгласили се за крале в Западните провинции.

Вин се намръщи.

— Да не смяташ, че ги е пратил той? — попита Елънд.

— Да. Вероятно са чакали удобна възможност да се промъкнат в града и увеличеният поток бежанци през последните няколко дни им е я предоставил. Това означава, че появата им заедно с армията на Страф е просто съвпадение.

Елънд погледна Вин. Тя също го гледаше и по изражението й той позна, че все още не е напълно убедена, че това не е дело на Страф. Елънд, за разлика от нея, не беше толкова скептичен. Почти всички дребни тирани в областта вече си бяха опитали силите с него. Защо не и Сет?

„Това е заради атиума“ — помисли той ядосано. Не бяха открили съкровищницата на лорд Владетеля, но останалите продължаваха да подозират, че са сложили ръка на нея.

— Е, поне убийците не са пратени от баща ти — посочи Хам, вечният оптимист.