Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 20

— Ще трябва да се примирим с това — въздъхна Елънд.

— Ако те нападне Мъглороден, няма да мога да го убия.

— Само ако притежава атиум — посочи Елънд. — А той става все по-рядък. Съмнявам се другите крале да имат.

Келсайър бе разрушил Хатсинските ями, единственото място, където се добиваше атиум. Въпреки това, ако й се наложеше да се бие срещу някой, който е погълнал атиум…

„Не мисли за това — рече си той. — И продължавай да търсиш. Може би ще намерим някъде да се продава. Или ще открием скривалището на лорд Владетеля. Ако въобще съществува…“

Вин вдигна глава и прочете тревогата в очите му. Знаеше, че е стигнал до същите заключения като нея. Не можеха да направят нищо за момента, Вин бе пазила това зрънце до последния миг. Тя се освободи от прегръдката му и Елънд се върна при писалището. Неволно си помисли, че този атиум би могъл да им послужи и за други цели. Хората му все пак трябваше да ядат нещо през зимата.

„Но ако го бяхме продали, щяхме да дадем могъщо оръжие в ръцете на нашите врагове“. По-добре, че Вин го бе използвала.

Той се наведе над документа, а Вин надзърна над рамото му.

— Какво е това?

— Предложение, с което ще отложа гласуването в Събора, докато не приключа с преговорите.

— Пак ли? — Тя присви очи и се опита да разчете написаното.

— Съборът отказа предишното предложение.

Вин се намръщи.

— Защо просто не им заявиш, че трябва да го приемат? Ти си крал.

— Виждаш ли, тъкмо това се опитвам да им докажа. Вин, аз съм най-обикновен човек — може би мнението ми не е по-добро от техните. Ще е много по-добре, ако всички заедно открием решението.

Вин поклати глава.

— Това ще е проява на слабост. На беззъбие. Не бива да вярваш на другите.

— Не става въпрос за доверие, Вин. Говоря за това кое е правилно. Хиляда години се борехме срещу лорд Владетеля — каква ще е разликата, ако сега постъпвам като него?

Вин се наведе и го погледна в очите.

— Лорд Владетеля беше зъл човек. Ти си добър. Ето това е разликата.

Елънд се усмихна.

— Колко е просто, като го кажеш така, нали?

Вин кимна.

Елънд я притегли към себе си и я целуна.

— Е, тъй като някои от нас обичат да усложняват нещата, ще е добре да не ми се подиграваш. А сега престани да ми закриваш светлината и ме остави да работя.

Тя изсумтя, но се надигна и заобиколи писалището, като остави след себе си слабо ухание на парфюм. Елънд се намръщи. „Кога си е сложила?“ Често пропускаше подобни нейни спонтанни решения.

Парфюмът бе поредното противоречие при Вин. Отказваше да си слага, когато излиза сред мъглите, правеше го само заради него. Предпочиташе да остане незабелязана, но от друга страна, харесваше благоуханията — и му се сърдеше, когато не забелязваше, че използва някое ново. Беше подозрителна и параноична и същевременно вярваше безрезервно на другарите си. Излизаше в непрогледната нощ, където търсеше скришни местенца, но преди година, когато Елънд я виждаше по баловете, бе изглеждала съвсем естествено в рокля.

По някаква причина бе престанала да носи такива дрехи. Не му обясни защо.