Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 23

— Ако обичаш, повтори ми какво точно видя — помоли Сейзед.

Теур, мършавият, който, изглежда, бе старши на групата, се поколеба. Очевидно гореше от желание да се покаже пред другите, но и се страхуваше да не се изложи по някакъв начин.

— Ами, аз значи минавах оттука, господарю терисец — почна той. — По ей оназ пътека, най-близката. Видях стария Джед да си работи — неуморен ни е той. Някои от нас си вземат почивка, когато господарите си тръгнат, но Джед все продължава. Сигур защото зимъс ще му трябва повечко храна, с господарите или без тях. — Теур спря и се огледа. — Зная какви ги приказват другите, господарю терисец, ама аз си вярвам на очите. По пладне беше, ала в долината имаше мъгла. И туй ме спря, щото нивга не излизам в мъглите — жената ме е заклела. Та щях да се върна, ама видях стария Джед. Работеше си, като че не беше съгледал мъглата. Готвех се да му викна, но преди да успея… амче нали ви казах. Мъглата се завъртя около него лекичко, после той започна да подскача и да се дърпа, сякаш нещо много силно го стискаше и клатеше. И падна значи. И повече не стана.

Все още коленичил, Сейзед наведе глава над трупа. Теур очевидно се славеше като добър разказвач. Обаче…

Мъгла дневно време.

Сейзед се изправи и се обърна към селяните.

— Някой да ми донесе лопата.

Никой не му помогна да изкопае гроба. Работа бавна и мъчителна под горещото южно слънце. Земята бе твърда, но за щастие Сейзед бе съхранил малко допълнителна сила в пютриема и сега бе моментът да я използва.

Налагаше се, тъй като по природа не беше атлетичен. Висок, с тънки крайници, той притежаваше телосложението на книжник и все още носеше пъстроцветните дрехи на териски стюард. Освен това бръснеше главата си до голо, както го правеха в станцията, в която бе прекарал първите четирийсет години от живота си. Нямаше почти никакви украшения — не искаше да изкушава местните разбойници, — но ушните му миди бяха издължени и по тях бяха нанизани множество обеци.

Изсмукването на сила от пютриема увеличаваше размера на мускулите му и го караше да изглежда по-силен. Но въпреки допълнителната сила, докато свърши с копаенето, дрехите му бяха покрити с пот и прах. Той претърколи трупа в гроба и постоя мълчаливо над него. Мъжът, когото погребваше, беше обикновен трудолюбив селянин.

Сейзед прегледа религиозния си металоем за подходяща молитва. Първо извика общия списък — от каталог, който сам бе създал. Избра подходяща религия и извлече подробни спомени и описания за прилаганите от нея ритуали. Познанията изникнаха в ума му също толкова пресни, колкото в мига, когато ги бе запаметявал. Щяха да избледнеят с времето, подобно на спомените — но той възнамеряваше да ги прибере в медния металоем, преди това да се случи. Това бе един от основните похвати на Пазителите — метод, с чиято помощ те съхраняваха в себе си огромни количества информация.