Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 62

О, знаех, и то много добре! Място с няколко палми, малко повече смокинови дървета и вода, но недостатъчно, за да се осмели човек да побегне и да се опита да прекоси пустинята. А дори и да го стори, със сигурност бедуините ще го заловят и ще го одерат жив.

Затворих очи и кимнах в знак на благодарност. Единственото, което бях успял да постигна, бе изпращането на Собек на не по-малка смъртна опасност. Може би щеше да е по-добре, ако бях поискал за него удар с нож в гърлото или с меч в сърцето.

— На второ място, Маху — блеснаха доволно очите на Хотеп, — ти ще получиш назначение в частта на мезаите. Ще трябва да се върнеш в Западната пустиня — направи той кратка пауза. — И, последно: сега трябва да си тръгнеш!

Смотолевих нещо като благодарност и се поклоних: лицето ми бе пламнало от притеснение. Изправих се и прекосих вътрешния двор, без да обърна внимание на вика на Имри. Сърцето ми биеше шеметно. Пред очите ми още стояха петната от кръв по кърпата. Какво казваше леля Изития по въпроса? „Който кашля кръв, ще изкашля живота си.“

Пета глава

И той овърза с жили костите, които сътвори самичък в работилницата си.

Големият химн за Хнум

Далечината отвъд хоризонта е вечният дом на хубостта ти — неподражаема, пълна със загадки…

Забуления приключи с молитвата си, коленичил с лице към изгряващото слънце в градинския павилион. В едната ръка държеше цвете, а в другата — гърне с горящ тамян, обвито с ленена кърпа. Майка му бе коленичила до него с протегнати напред ръце. Не бях сигурен кому се молим, но покорно повтарях движенията им. Градината беше празна, а в утринния хлад ластарите на мъглата продължаваха да се вият между дърветата като духове в бяло. Булото на омарата все още покриваше слънцето. Наближаваше Нова година. Звездата на кучето Сириус скоро щеше да се покаже на източния небосклон, а ибисите щяха да тръгнат обратно на ята към Червените земи. Нил отново щеше да залее с живителните си води напуканата земя.

Днешният ден се оказа начало на напълно различна Нова година, тъй като целият ми живот се промени.

Когато завърши химна, Забуления се поклони и остави гърнето с тамяна на земята и цветето до него. Изправи се и прошепна нещо на майка си. Пред нас бе сложена малка масичка с три чаши вино и резен хляб, поръсен с трапезна сол. Това беше необичайна храна за началото на деня, но ме смути друго. Истината е, че още не бях се разсънил напълно. Имри почти ме изрита от леглото, когато беше още тъмно и студено. Помислих, че това е последствие от вчерашния ден, че Хотеп е взел друго решение и че ще ме задържат като съучастник на Собек. Но кушитът посочи към делвата с вода, съда за миене и кърпата, които бе донесъл.

— Действай, Павиане — разпореди се той и се ухили през рамо към другите кушити, стълпили се на вратата. — Нашият господар и Великата царица искат да говорят с тебе.

Измих се и се облякох, последвах охраната на Забуления през тъмната градина в Павилиона на мълчанието.