Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 61

— Ваше превъзходителство, не ми се полага да погледна лика на Божествения.

— Значи, ще молиш сина ми да го стори вместо теб, а?

Не й отговорих, а обърнах поглед към Забуления. Той изглеждаше ядосан.

— Господарю, ще го направите ли? — осмелих се аз.

— Собек поруга честта на баща ми. Никому не е позволено да се подиграва с властта на фараона — размаха пръсти той. — А сега си върви и чакай.

Поклоних се до земята, наистина изненадан: трудно сдържах яда си. Мигом си припомних шатрата в Котела и двамата кушити, втурнали се с насочени копия и жадни за кръвта му. Изправих се и се оттеглих заднешком. Присъединих се към шумната група във вътрешния двор. Всички зяпаха унесени номерата на една маймуна, която много ми напомни за Бес. Престоях там около час, когато Имри се върна и ме стисна за рамото. Изправих се: хватката му стана още по-здрава.

— Ама и ти си един! — рече той. — Не е лесно да ти надене човек въжето на шията! — внезапна усмивка светна по лицето му и той рязко смени темата: — Никога не си ме питал къде съм изгубил окото си. Защо?

— Това никога не ме е интересувало.

— В Червените земи — не обърна внимание Имри на откровената ми обида. — Уцели ме камък от прашка. Ето защо съм тук, Маху. Само пострадали с обезобразени лица могат да бъдат стража на господаря.

— Е, и? — опитвах да се освободя от болезнения му захват.

— Кажи ми, Песоглавецо, защо си тук? — запита ме тихо той. — Какво общо имаш с моя господар?

— За него ли искаш да узнаеш или за себе си?

Имри ме пусна и ме потупа по бузата.

— Не, просто съм любопитен. А сега ела с мен. Негово превъзходителство иска да ти каже нещо.

Хотеп бе седнал на тревен чим в ограденото пространство зад градинската порта; изненада ме присъствието на престолонаследника Тутмос. Паднах на колене. Хотеп не ми каза да стана. Погледнах нагоре. Тутмос беше почервенял от гняв. Гледаше ме така, сякаш пред него стоеше враг: знаех, че причина е моята молба. Той вдигна крак и ме ритна злобно в слабините.

— Защо се застъпваш за един престъпник?

— Прося милост за приятел.

— Той е нагъл престъпник. Я ме погледни!

Вдигнах поглед към него. Тутмос се приведе напред: лицето му беше на не повече от педя от мен. Видях кръвта да пулсира в слепоочията му; устата му беше полуотворена и разкривена. Облъхна ме виненият му дъх; почувствах и обзелото го раздразнение. Забелязах още нещо: в ъгълчето на устата му се виждаше петно от кръв, все едно че се бе порязал или бе прехапал езика си.

— Баща ми — преглътна трудно Тутмос, сякаш се мъчеше да си поеме дъх, — достойнството на Великолепния… — закашля се силно той и сложи малка кърпа на устата си, а когато я свали, видях червени петна по нея. — Собек трябваше да бъде също в клетката със своята мръсница — грубо каза той, без да спре да попива кървавите храчки.

— Маху просто е дошъл да се застъпи за приятеля си — рече внимателно Хотеп, — който обаче е престъпник и не може да бъде помилван. Все пак Собек няма да бъде пратен на Дървото. Очаква го заточение в оазис в Западната пустиня. Знаеш ли какво значи това, Маху?