Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 50

На централното място в залата бяха седнали Хотеп, Забуления и престолонаследникът Тутмос в празнични роби и уханни перуки. Забуления бе пил много, изглеждаше отегчен и подмяташе вяло храната пред себе си — крехки късчета свинско, говеждо, пилешко и патешко месо. Сегиз-тогиз потропваше с нокти по сребърната си чаша. На врата му се поклащаше Огърлицата за воинска доблест за убитите от него двама неприятели при военна кампания.

След като двамата кушити умряха в шатрата, аз се втурнах обратно във вихъра на сраженията. Сега това ми изглеждаше толкова отдавна… И ето ни тук — да ни забавляват като награда за храбростта ни. Момичета с пламнали очи, полуголи хубавици с потропващи кастанети по китките и глезените се извиваха пред очите ни в изумителен танц, разпалвайки страстта дори и у Майа, който иначе не сваляше от Собек влюбени очи. Само аз не обръщах внимание на хесетите. Дори на най-настойчивата срещу мен, която премина от свенливия флирт с коси многозначителни погледи към престорено случайни докосвания под масата. Едва преди месец се бяхме завърнали от Котела, както наричахме пустинята. Прибрахме се у дома отслабнали, с потъмняла кожа, настървени и ожесточени от ужаса на боя. Посрещнаха ни като герои: Сребърните пчели за храброст и Златните огърлици за воинска доблест кацнаха на гърдите ни. Майа пощръкля от завист и буквално изхвръкна, за да си купи карнеолов гердан с безброй проблясващи цветове, който увеси на шията си. Специални царски пратеници тутакси разгласиха подвига ни из цяла Тива. Смъртта на полковник Пера бе приета като акт на върховно вероломство, за което кушитските вождове платиха жестока цена. При бруталното нападение клопка оцеляхме благодарение единствено на Хоремхеб; присъщото му жестокосърдечие и най-вече бдителността му ни спасиха, защото бяхме подготвени за вражеската атака. Нападателите бяха отблъснати, а ние изпратихме разузнавателни патрули из околността; после отстъпихме с лице към врага и продължихме да се отдръпваме, докато стигнахме до Блясъка на Изида — корпус за подкрепление недалеч от оазиса Корой.