Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 52

В сияйната полуда от изпитото вино ми се стори, че и тя гледа право в мен със стиснати ръце, леко дръпната назад глава, спускаща се на вълни коса, обшита със скъпа сърма панделка на челото, хубави очи с цвят на трънкосливка под тежки клепачи с гъсти мигли и уста с преливащ щастлив смях… Видях всичко това въпреки тъмнината. Каква красота, палеща душата! Нефертити! Нефер значи красива: името бе измислено за нея. Дотогава никога не бях обичал, а и след това никога не съм обичал истински. Не се подигравайте, не ми се присмивайте. Всяка душа има своята песен, а всяко сърце — своята цел. Нефертити беше моята песен, моята цел. Ще кажете, че това е смешно. Мисля, че беше истинско чудо. Едно лице, видяно за първи път на лунна светлина, което събра всички мои копнежи. Да, загледан в нея, можех напълно да забравя всички болки и обиди, всички глупости, сторени от мен, и всичко, пропуснато досега! Тази вечер се взрях в лицето на вечността, която идваше, за да се изгубя в нея. И все още не съм се намерил. Не говорете за ухажване, за опознаване на някого, за отглеждане и възпитаване на чувства. Това са пълни глупотевини. Не съм ли прав? Ако смъртта идва мигновено, защо да не е същото и с най-чистата любов? Продължих да я гледам с отворена уста. Нямаше нищо друго освен нея. Видението пред мен се разсмя отново: чух същите щастливи звуци, които продължиха да докосват душата ми и да я измъчват с мисълта за онова, което е можело да бъде, и за това, което е възможно да стане действителност. А после тя си тръгна — моята красива царица на нощта!

Останах още някое време, опрян на смоковницата: исках да овладея дъха си и ударите на сърцето си. Вече познавах хубостта и спиращото погледа изящество на момичетата от храма, но сега всичко бе различно. В онази нощ недоумявах коя бе тя. Тутмос имаше сестри, но тя не можеше да е някоя от тях. Според мен бе навлязла в седемнайсетото или осемнайсетото си лято; би могла да е и по-млада. Кожата й изглеждаше като позлатена, но не толкова тъмна, колкото на царица Тийи. Дали бе дошла някъде отвъд границите на Египет? Походката и движенията й обаче говореха, че се чувства като в свой дом: държеше се като господарка, каквито са всички египетски царици. Портата на Павилиона на мълчанието бе затворена. Чух тупването на преградното дърво. Дали бяха посетители и гости на Забуления? Но него го нямаше тук: той пиеше и гуляеше с нас или поне се преструваше. Дали тя бе причината той да е начумерен и убит духом тази вечер? Извърнах се и поех бавно по обратния път. Шумът от залата бе станал по-силен, заглушавайки музиката и песните на професионалните артисти. Внезапно входната врата широко се отвори и през нея залитна Собек, следван от Майа. Минаха с несигурна крачка покрай мен, заети с размяната на неясно изговорени думи, и пресякоха пространството до тревистия участък край пътя; там и двамата се облекчиха, заливайки се от смях на неприлични шеги, след което отново поеха със залитане в обратната посока.