Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 49

— Маху, той е мъртъв! Мъртъв е.

Спрях да удрям, задъхан като плувец след продължителна борба с бързотечна река. Забуления бе коленичил до мен. Кушитът, чиято ръка бях отсякъл, трепереше с изцъклени очи и ломотеше нещо на език, който не разбрах. Забуления се отмести и клекна до него, кимайки леко, сякаш бе проумял всяка изречена дума. Вдигнах меча си, но Забуления ми махна със забранителен жест. После заговори тихичко на мъжа, като че онзи не трепереше с влудени от страх очи, а кръвта му не изтичаше като вода от счупена делва. Бойното ми опиянение отлетя. Кушитът с отсечената горна част на главата лежеше извърнат леко на една страна с множество рани по гърдите. Коленичих до него и стиснах дръжката на ножа си. Забуления продължаваше да говори тихо на другия. Очите на мъжа се обърнаха назад, а езикът му сякаш бе надебелял. Той повтаряше едни и същи думи:

— Дерет небеб Ра.

— На египетски е — усмихна ми се Забуления. — Продължава да повтаря същите три думи. Слушай.

Мъжът, който се бореше болезнено за всяко вдишване, не спря да ги изрича, притиснат като от кошмар и без да осъзнава къде се намира:

— Дерет небеб Ра.

— Вземи кошницата на Ра — опитах се да преведа. — Пълна безсмислица.

— Не произнася правилно думите — усмихна се отново Забуления. — Иска да каже нубер, а не небеб: злато, а не кошница. Подкупили са ги, за да нападнат, като някой им е казал, че могат лесно да задигнат злато от тази шатра. Кой ли ги е посъветвал? Ето какво се питам.

— Е, вече няма значение.

— Не, няма — Забуления вдигна кинжала си и преряза гърлото на кушита.

Четвърта глава

Небето трещи, земята трепери и ти си причината.

Заклинание 337: Текстове от пирамидите

Трапезарията в резиденцията бе преустроена за случая. Художниците изрисуваха умело по стените привличащи погледа батални сцени в тъмносини, тъмночервени и златисти тонове, които показваха славните дела и смелостта на Бойната единица на Хор. Нашите щандарти, на които бе изобразен Слепия завинаги, но Всевиждащ Хор, стъпил победоносно върху паднал кушит, стояха опрени на стената от двете страни на голямата врата. Бяхме се разположили на възможно най-меките възглавници пред неголеми маси, по които маслените лампи от алабастър и ароматизираните свещи разпръсваха мрака. От другата страна в редица стояха красавиците от храма на Изида — с богато ароматизирани перуки, плътен зелен туш над клепачите, тихо подрънкващи гривни по китките и проблясващи скъпоценни камъни в украшенията по ушите и пръстите. Наричаха ги Божите ръце. О, наистина отговаряха на името си! Бяха покрити с ленени воали, които само засилваха желанията, без да скриват нищо от неустоимите им прелести. Служеха за нещо като жив химн за възхвала на героите от Бойната единица на Хор. В другия край на залата кошници с цветя и съдове със смирна и канела изпълваха въздуха с чудни аромати. До тях имаше музиканти с лира, арфа, флейта и обой, които тихо свиреха омайна мелодия.