Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 47
Пол Дохърти
— Фронтът на кушитите тръгна — пророни Забуления.
Взрях се до възможния предел. Маранята от дневната жега играеше като развят воал между нас и враговете ни. В началото помислих, че очите ме лъжат.
— Наистина
Наистина отстъпваха. Хоремхеб побесня. Настояваше да ги преследваме. Последва надвикване между него и полковник Пера, който държеше да останем на позиция.
— Готвят ни капан — предупреждаваше той. — Защото само боговете знаят къде са отишли и какво виждат.
В края на краищата Пера се наложи. Фронтовата линия бе разчупена и тръгнахме обратно към лагера. Забуления ми подхвърли юздите, стисна бастуна си и слезе от колесницата, без да погледне към неприятеля. Укрепихме лагера и останахме в бойна готовност срещу евентуално нападение на кушитите. Полковник Пера установи постоянна връзка с върховното командване на войската. Цялата област зад нас бе прочистена от вражески сили и нашите куриери можеха да се придвижват бързо напред-назад. Малко преди да се стъмни, в лагера пристигна с тропот колесница, теглена от най-породистите коне в царските обори. Пратеникът коленичи пред Пера и предаде съобщението, което носеше. Полковникът бе още потънал в прах и видимо разтревожен. Въпреки личната си храброст и постоянното си самохвалство по всички въпроси на военното изкуство той зависеше твърде много от съветите и инициативите на Хоремхеб.
— Получих вести — съобщи ни Пера — от самия първи заместник на фараона — вдигна папирусов лист, целуна печата му и го показа на всички, а ние сведохме глави. — Кушитските главатари са поискали мир и са готови да се предадат. Утре рано сутринта трябва да отида при тях и да приема съгласието им да сложат оръжие.
— Аз ще отида — изправи се Хоремхеб.
— И аз — обади се Рамзес.
— Не — отсече полковникът. — Хоремхеб, ти оставаш тук. Ще отида лично, с пет колесници и група нактуа. А ти поемаш командването в лагера. Ще взема само Маху…
— Не, той няма да те придружи! — всички се обърнахме. Облегнат на бастуна си, Забуления стоеше до едно палмово дърво; бе облечен в красива плисирана роба от лен и обут със сандали, а темето му бе покрито с традиционното украшение на сини и златисти ивици. Пристъпи бавно напред. — Полковник Пера, вярно ли е, че си получил съобщение? Защото никой не ме е уведомил!
— Господарю! — изкашля се няколко пъти полковникът.
— Приемам извиненията ти — прозвуча сухо и отсечено гласът на Забуления. — Но няма да вземаш Маху със себе си. Той остава тук, за да ме пази. Ще те придружат моите нактуа.
