Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 45

Нападенията не спираха, затова Хоремхеб и Рамзес започнаха често да идват за съвети. Могъщият генерал, както наричах вече Хоремхеб, се взираше внимателно в мен с малките си черни очи, докато постоянната му сянка Рамзес цъкаше и кимаше след всяка моя дума. Духът и настроението се бяха променили, което тревожеше Хоремхеб.

— Безпокоя се — призна той една нощ, когато се бяхме приютили в малък оазис, — че кушитите са твърде многочислени. Сякаш извират от камънаците…

— И сякаш преследват само нас — добави Рамзес. — Атаките им не спират. На изток се придвижват и други две големи съединения — Славата на Птах от север и Отмъщението на Изида от юг, ама тях не ги закачат…

— Освен това — продължи да се вайка Хоремхеб — след нас вървят колите със запаси и продоволствие, да не говорим за корабите на Великолепния, плаващи покрай брега… Е, само ние ли привличаме неприятеля?