Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 212

— Вече повече от петнайсет години! — възкликнах. — Убийците са работили активно повече от петнайсет години! После почти са изчезнали, а непосредствено преди сърегентството на Ехнатон са възобновили дейността си. Защо ли?

— Какво ни гарантира, че са били същите хора? — поклати глава Джарка. — Всеки може да се нарече сехмет и да си купи торба евтини амулети…

— Не, не и не! — възразих разпалено. — Явно са били хора, които са можели да се движат безпроблемно из цяла Тива. Приличат ми много на бандата на Чакалите. Напомнят ми на нещо като семеен бизнес. Възможно ли е да са били търговци? Семейство или цял род, който пътува нагоре-надолу по Нил?

— Но би следвало някой да поддържа връзка с тях. Някой, който да оставя съобщения с имената на жертвите, документ за заплатената цена и събраните средства… Някой, който е можел да бъде посредник.

Джарка ми бе поставил неразрешима задача. Проводих куриери в Мемфис, Тива и Абидос. Поставих същия въпрос на Ушите и очите на фараона. Отговорът не закъсня. Сехметите бяха отговорни за десетки убийства, ала никой не можеше да улови дирите им, нито да посочи поръчителите. Липсваха данни къде се крият и как получават възнаграждението си. Проблемът прикова цялото ми внимание. Ехнатон също прояви интерес, така че бях призован на среща в Царския кръг. Нефертити седеше до мъжа си, който бе в очевидно добро настроение.

— Приятелю Маху — започна той, потропвайки с дългите си пръсти по облегалката на трона. — Разбрах, че напоследък си бил твърде зает. Ще бъдеш ли любезен да уведомиш Царския кръг защо моят шеф на полицията и Надзорник в Дома на тайните работи и след залез-слънце, а маслените лампи светят чак до разсъмване? Каква е причината за полагането на толкова много извънреден труд? — плесна той рязко, при което Хюйи подскочи, а седящият от лявата му страна Ай продължи да мълчи дълбокомислено, прикрил с пръсти изражението на лицето си.