Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 211

— Не. Снощи попаднах на стражи от предната линия.

— Където си завързал нови познанства ли?

— Съвсем вярно, Хоремхеб. На масата ми седнаха неколцина офицери от действащата армия. Как си представяш, че ще мога да дойда с колесница?

— Помислих си, че добрият ти приятел Майа… — гласът на Рамзес заглъхна под хладния твърд поглед на Собек.

— Ще ви кажа защо дойдох — намести се по-удобно той. — Майа ми разказа за малките ви излизания из пустинята. Трябва да сте по-внимателни — той се огледа. — На лов сте, а какво сте уловили? Няколко пъдпъдъка? На Ай положително му се струва съмнително. По цели дни из Червените земи само за да ядете печено месо? Или пък… За подготовка на предателство?

— Продължавай — вдигнах ръка, за да спра Рамзес.

— Дошли сте тук, за да споделите онова, което говори цял Египет. А някои са по-напред от вас и вече планират следващите си действия. Говорят за Ехнатон като за побъркания, Еретика — обърна се към Хоремхеб: — Офицерите в щаба и цялото военно командване. Добре го знаеш! Имало ли е смутове в Мемфиския гарнизон? — Хоремхеб сдъвка отговора. — Знам добре какво си приказвате — продължи Собек. — Всеки от вас държи да е в леглото си през нощта, питайки се какво следва на другия ден. Но задавали ли сте си въпроса какво наистина може да се случи? Питали ли сте се какво ще стане, ако Ехнатон умре? Той няма наследник: липсва престолонаследник. Мислите ли, че генералите и висшите жреци в Египет ще позволят глупотевината за Атон да продължи дори и ден? Рамзесе, не виждаш ли надигащата се буря? Рано или късно и Ехнатон ще потегли към Далечния хоризонт. Мнозина в Египет желаят той вече да е там и искат от боговете да ускорят заминаването му. Кажете ми — Собек почука по ръба на чашата си. — Никой не дръзва да вдигне ръка срещу свещената плът на фараона. Е, поне не открито и на показ пред всички. Той може и да се изживява като бог, но е смъртен! А колко време след смъртта му ще са живи онези, които сега го подкрепят и сядат на една маса с него?

Следях внимателно Рамзес. Той погледна бързо към Хоремхеб. Крадешком, но достатъчно красноречиво. Двамата амбициозни военачалници бяха вече говорили по въпроса. И лицата на останалите ми казваха недвусмислено, че въпросът стои и пред тях.

— Е, Маху? — не се забави Хоремхеб.

— Има два проблема — отговорих бавно. — Първият е… Ами първият е в непосредственото бъдеще: защитата на Ехнатон от сехметите или от когото и да е.

— А вторият? — запита Рамзес.

— Знаеш го съвсем добре — измърморих. — Всички трябва веднага да обърнем мислите си към идващото.

— Идващото може само да се погрижи за себе си — засмя се Пентжу и ми намигна.

Тогава възприех думите му като цинична реакция. Но сега, когато се връщам в спомените си, осъзнавам, че това е било началото на края. Когато се върнахме в Града на Атон, двамата с Джарка се заровихме в полицейските архиви в запечатаните гърнета, подредени по годините на царската власт. Никой от писарите не разбра какво търсехме и защо. В началото бе трудно. Открих следи от сехметите през четвъртата и петата година от властването на Ехнатон, когато все още пребиваваше в двореца на Атон в Тива. Сехметите се разпознават единствено по амулета, който оставят в непосредствена близост до жертвите си, най-често влиятелни хора — търговци и армейски офицери, а също един жрец от параклис в храма на Хор. Събраните доказателства говореха винаги за наличието на врагове на жертвите, но тъй като бяха ползвани професионални убийци, отговорност за смъртта им не можеше да се търси от никого. Полицейски служител бе разследвал убийството на търговец от Улицата на бакърджиите в източната част на Тива и бе написал следното: „Мнозина са желаели смъртта му, но всеки от тях успя да докаже къде е бил и с какво се е занимавал по време на самото убийство.“ Ето още подробности: една от жертвите загинала по време на лов по Нил, уцелена със стрела от близко разстояние; други двама бяха отровени; трети се препънал и паднал при оглед на строяща се сграда, четвърти бил намерен с прерязано гърло досами сергията си. Нататък следваха още и още дръзки убийства. Стигнах до заключението, че между петата и десетата година от царуването на Ехнатон, поне според сведенията, с които разполагах, сехметите или бяха ограничили съзнателно дейността си, или се бяха преместили другаде. Разширих територията и времевия отрязък и с изненада открих, че са работили на пълни обороти и през предшестващите десет години.