Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 210

— Уби го Ехнатон — продължи спокойно Собек, — вероятно с благословията на майка си.

— Също както Хотеп се опита да очисти всинца ни — добавих аз.

— Какво? — изреваха всички в един глас.

Съобщих им за предишните си подозрения и за последното признание на Хотеп, а Хоремхеб и Рамзес потвърдиха някои части от моя разказ.

— Така, така, така — пресуши на един дъх чашата си Собек, грабна меха с вино и я напълни догоре.

— Собек, защо дойде? — попита Рамзес. — Обзалагам се, че не само за да видиш пак физиономиите ни?

Собек избягна прекия отговор. Започна да усуква, че се препитава като търговец и бил дошъл само заради настояванията на Майа, а накрая попита дали искаме чедата на Кап да бъдат отново заедно. Известно време продължи да парира въпросите ни, дразнейки ни с контравъпроси. Но когато се нахранихме, приседна по-удобно, отхапа резенче пъпеш и запита:

— Сигурни ли сте, че на всинца ви може да се вярва?

— Ако някой от нас беше издайник — отговори му Хоремхеб, — щеше да си го разбрал досега.

— В Тива цари голяма тревога — продължи Собек.

— Знаем — поде Хюйи, — и не само в Тива, а и в Мемфис, Абидос и Делтата, да не говорим за войната между съюзниците ни в Ханаан. Хетите струпват военни части по границата. Разбрали са, че Египет не защитава с предишната жар интересите си в Синай.

— Да, вълненията са неоспорими — потвърди Собек, — но има още нещо. Маху, чувал ли си за сехметите?

— О, да. Извършиха редица убийства в Тива. Професионалисти са, обикновено действат с нож или с отрова, но поразяват и от разстояние с лък и уреждат съмнителни нещастни случаи. И винаги оставят опознавателен знак: малък амулет на богинята Сехмет.

— Колко точно и изчерпателно! — ухили се Собек. — В Тива имам познати… Ами това са мъже и жени, които гледат да си нямат вземане-даване с хората на Маху — спря, докато стихна общият смях. — Ушите им са отворени за всички клюки и слухове. И сега, пак според тях, някой търси усилено сехметите. Очевидно — кимна ми той с усмивка — поръчката, която ще им възложат, няма да е на територията на Тива…

— Значи, ако вече са наети, предстои да извършат кървавото си дело в Града на Атон? — попитах.

— Умни ми Павиане! — ухили се Собек. — Да. Със сигурност са набелязали или някого от вас, или всинца ви, или пък някого от Царския кръг…

— Ами ако целта е да ударят право в сърцето на двора? — подхвърлих тихо. — Ако посегнат на фараона и Нефертити?

— Че кой би могъл да ги наеме? — попита Рамзес. — Кой може да им плати толкова много?

— Жреците на Амон — предположи Собек.

— А защо именно сехметите? — продължи Рамзес.

— Защото си ги бива — отвърнах на свой ред. — Те са толкова коварни, че жертвата им почти никога няма шанс…

— И още нещо — отпи от чашата си Собек. — Всички те имат вид на порядъчни и уважавани люде. Могат да пътуват нагоре и надолу по Нил като жреци, търговци или пратеници от други царства. С една дума, да са такива, каквито пожелаят.

— Значи си се загрижил за нас толкова много — подразни го Рамзес, — че си бил целия път дотук с единствената цел да ни предупредиш ли?