Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 213

— Ваше величество — бях решил този път да не крия нищо. — Получих сведение, че група наемни убийци, назоваващи се сехмети, са пристигнали в Града на Атон — умишлено не обърнах внимание на шумните възклицания и викове на членовете на Царския кръг.

— Защо не сме били уведомени — прокънтя гласът на Нефертити. — Какви са тези хора? Защо не са арестувани? И как са били допуснати в свещения град?

— Простете — разперих ръце, — получих тази информация от мои хора в Тива. Може да се окаже пълна безсмислица и празен слух. Всеки може да влезе в Града на Атон, стига да представи доказателство за почтените си намерения и занимание тук. Божествения оповести на цял Египет, че всеки вярващ, който се прекланя пред Атон, е добре дошъл. Сехметите засега са неуловими. Не разполагаме с никакви сведения или пък следа към тях, ала допускам, че е възможно един или неколцина от тях да се намират в тази стая, да сноват като прислужници из коридора, да са отвън сред войниците ни и дори да са във вашия двор.

— Пък и да са тук — обади се Хюйи, решил да ме подкрепи, — не знаем какво ще предприемат. Може да гонят личен карез или да мъстят за извършена неправда — млъкна и затвори очи, осъзнал грешката си.

— Хюйи — свали Ай дланите от устата си, — искаш да кажеш, че дори да са в Града на Атон, убийците може и да не са заплаха за Божествения? Но в такъв случай — продължи с кадифен глас той — ти наистина затулваш или пренебрегваш вероятността убийците да са част от зловещ заговор за удар в самото сърце на Египет.

Страх присветна за миг в очите на Ехнатон, но изчезна бързо, когато той даде воля на гнева си. В началото заудря с юмрук по подлакътника на трона си. После се облегна и изрита масата пред себе си, разпръсквайки по пода ръкописи, мастилници и подложки и приспособления за писане. Той не погледна към никого, но очите му искряха и устните му се движеха, сякаш разговаряше с някого, когото не можехме да видим или да чуем. Нефертити се опита да го успокои, но той се дръпна рязко. Ай пошепна нещо в ухото му, но Ехнатон замахна и скочи от мястото си. Всички трябваше да отмерим веднага почтителен поклон: бутнахме назад възглавниците и притиснахме чело о студения под. Когато погледнах нагоре, видях, че Ехнатон и Нефертити бяха напуснали помещението. А ние трябваше да останем коленичили. Ехнатон не се появи цели два дълги часа, но никой, включително Ай, не се осмели да помръдне: заседанията на Царския кръг продължаваха, докато самият Ехнатон не обявеше края им. По някое време през полуотворената врата зад трона влезе куриер с тревожно изражение на лицето и едва тогава Ай излезе с бърза крачка. Хоремхеб изпъшка високо и приклекна на пети, а Рамзес придърпа възглавницата зад себе си и се разположи възможно най-удобно. Най-сетне шамбеланите обявиха връщането на Божествения, който влезе стремително в стаята, придружен от Нефертити и Ай. Ехнатон едва изчака да заемем местата си и обяви царски указ с незабавно действаща сила за цялата територия на Египет — пълното и повсеместно унищожаване на култа към Амон. Статуите му трябваше да бъдат свалени и разрушени. Всяко споменаване на този бог подлежеше на премахване по възможно най-кратката процедура. Всеки възразил или противопоставил се щеше да се смята за предател и подлежеше на разправа. Царската заповед трябваше да стигне до Голямата зелена вода на Север, отвъд Третия праг на Юг и в Синай. Седяхме стъписани, докато гласът на Ехнатон изпълваше цялото помещение. Накрая той посочи към Хоремхеб и Рамзес и постанови: