Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 208

В края на деветата година от царуването на Плашилото Джарка се влюби в Некмет, единствена дъщеря на проспериращия готвач Махре, който притежаваше изискана гостилница в южните окрайнини. Некмет трябва да бе видяла най-много двайсетина лета. Баща й се бе прочул, че и от трици може да направи вкусен хляб. Забъркваше манджите според вкуса на клиентите и с това ме спечели за редовен клиент. Още щом зърна Некмет, Джарка не свали поглед от нея. Сетне вече нито виждаше нещо друго, нито усещаше вкуса на гозбите. Мечтата на Махре бе да го вземат на работа в двореца. Аз уредих въпроса и Ехнатон остана предоволен. Джарка прекарваше все повече време с дъщеря му. Беше ми мъчно, че може би скоро ще се разделим. От време на време се замислях дали да не последвам примера му: да се оженя за някое приятно момиче и да пусна корен веднъж завинаги. Вярно, че около мен се въртяха не една и две приятелки, но когато оставах сам, виждах единствено лицето на Нефертити и тялото й, спомняйки си за уханието му. Но не: бил съм заченат в болка, родил съм се в недоверие и детството ми премина без обич. Не забравих нито един от греховете си. Лъгал съм и съм предавал, но един грях не бих допуснал за нищо на света — да погледна някоя друга и да я излъжа, като й кажа „Обичам те“. Затова се върнах към задълженията си: слушах и наблюдавах, преструвах се на съдия, посещавах двора, произнасях монотонно молитви и пеех химни, а когато бе възможно, излизах, без да се двоумя, в Червените земи.

През пролетта на десетата година от царуването на Ехнатон останалите чеда на Кап често ме навестяваха, но колкото повече излизахме, толкова по-малко време ми оставаше за лов. Заедно отсядахме в някой отдалечен оазис, приготвяхме си храна и пиехме вино. Бяхме всички: Хоремхеб и Рамзес, Хюйи, Пентжу, аз и дори Майа, който все се оплакваше, че прахолякът цапа робите му, а жегата съсипва грима по лицето му. Липсваше само Мерире. Нашият Върховен жрец бе попаднал в капана на собствената си святост, изгубвайки се във виденията на Атон, за да се превърне в нещо като куче на господаря си Ехнатон. А и ние не го искахме — всеки от нас осъзнаваше истинската причина, заради която се събирахме. Бяхме заговорници без заговор, предатели, но без вина за предателство, а и мърморковци, които не успяваха да облекчат с нищо терзанията си. В един вещаещ лоша прокоба ден всички се бяхме събрали в един оазис. Два дни преди това Майа бе изчезнал мистериозно. Обсъждахме къде ли може да се е запилял, но не се тревожехме много, тъй като се бе случвало да се забави при пътуванията си в Тива. Бяхме наклали огън. Хоремхеб печеше пъдпъдъци, а останалите отпивахме от виното и бъбрехме за началото на дните в Кап. В качеството на стража този път с нас бе и Джарка: той вдигна тревогата. Завзирахме се през маранята и видяхме облак от прах.