Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 203

Не липсваха и цяла сюрия блюдолизци — царедворци и службаши, които допълнително утежняваха положението. Освен от тях тази пасмина набъбваше и от придошлите от Ахмин хора. Един от тях бе Ахмосе — тлъст и раболепен, който бързо се сдоби с много титли — Предан царски писар, Носител на ветрилото отдясно на царя, Иконом в дома на Ехнатон и Надзорник на Съда на справедливостта. Имаше каменно сърце и невероятен нюх как по-бързо да се издигне в йерархията. За голямо мое разочарование Туту от Дома на тайните му стана пръв приятел. Единствено Рахимосе, друг ахминец и протеже на Ай, можеше да му се опре по слагачество. Назначиха го за Главен писар по военните дела, за да противостои на растящата значимост на Хоремхеб във военната област. За разлика от блюдолизците аз, Хоремхеб, Рамзес, Пентжу, Хюйи и Мерире си останахме скептици — бързо ни омръзнаха постоянното детинско вълнение и възбудата, съпровождащи парадите и церемониите, приношенията и раздаването на награди. Хоремхеб и Рамзес се измъкваха в Червените земи под претекст за неотложни военни ангажименти. Хюйи обикаляше често различни посолства, но се връщаше все по-мрачен и унил от подхода на Ехнатон към външната политика на Египет.

— Тоя Ехнатон — изплака веднъж той — очаква всички да го боготворят като въплъщение на Атон, ала не поема отговорност за нито един сериозен държавен проблем. Мисли си, че митанийци и ханаанци, либийци и кушити трябва да го обичат заради самия него, а не заради златото и среброто, дето очакват да получат от хазната му.

Останалите се отзоваваха колкото скептично, толкова и цинично. За да се освободи от официалните си задължения, Пентжу често си служеше с извинението, че трябва да се погрижи за болен или пък се налага да потърси ново лекарство. Майа намери известно удовлетворение в новите си служебни занимания като Надзорник в Дома на среброто, показвайки способности на блестящ финансист и ковчежник: „Способен, както раздразнено се изразяваше Рамзес, да изстиска злато и от камък.“ На Майа му се налагаше да пътува често до Тива, а той използваше тази възможност за срещи със Собек. Всеки път, когато се върнеше, ни зашеметяваше със съобщения колко бързо изоставената столица се е превърнала в умиращ, пустеещ град, в който растящото негодувание от новото управление ескалира от ден на ден. Вече всички открито наричаха религията на Ехнатон „голямата ерес“. Ай беше мостът между различните групи — верен служител на Ехнатон, но същевременно съюзник на всеки, който би могъл да бъде достоен претендент за трона му. Опасна змия беше, но все пак долавях сподавен страх и на моменти дори паника у него. Не пестеше сили, за да заздравява връзките си с влиятелните люде в Града на Атон, открито се възхищаваше на Хоремхеб и дори се опитваше да го сватоса за по-малката си дъщеря — Мутноджмет. Хоремхеб наистина се влюби в нея — съвсем като войник — упорито, със стиснати челюсти и заекващ от притеснение. Често го дразнех, потупвайки го по гърдите: „Най-после разбрах, че имаш истинско сърце, а не от кремък.“ Ядосан, той едва намираше думи да отговори. Рамзес го съветваше как да се държи, какви подаръци да предложи на хубавицата, как да я ухажва. Мутноджмет бе изключително красива, но винаги бе стояла в сянката на зашеметяващата Нефертити. Първоначално бе твърде объркана от поведението на Хоремхеб. Но в края на краищата благодарение на внимателните увещания на баща й и на моя принос започна да гледа благосклонно на знатния воин. Рамзес също не спести усилията си и накрая те се ожениха. А Майа реагира с хаплив коментар, че така и не успял да разбере Хоремхеб кого обича повече — Мутноджмет или традиционната й свита от телохранители джуджета.