Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 52

— Конър О’Мали, който иска да бъде наказан — изрече Хари, отстъпвайки още, без да сваля очи от Конър. — Конър О’Мали, който копнее да бъде наказан. И защо така, Конър О’Мали? Какви толкова ужасни тайни криеш, че да заслужиш наказанието?

— Млъквай — произнесе Конър.

И чу как гласът на чудовището произнесе същите думи до ухото му.

Хари отстъпи още крачка и гърбът му опря в перваза на прозореца. В този миг сякаш цялото училище затаи дъх в очакване да види какво ще стори Конър. Конър чуваше гласовете на неколцина учители, които викаха отвън, най-сетне забелязали, че става нещо тревожно.

— Знаеш ли какво виждам аз, когато те погледна, О’Мали? — попита тихо Хари.

Конър стисна юмруци.

Хари се приведе напред, а очите му святкаха.

— Не виждам нищо — изрече той.

Без да се обръща, Конър зададе въпрос на чудовището.

— Ти какво направи, за да помогнеш на невидимия мъж?

И почувства гласа на чудовището, който заговори вътре в главата му.

— Накарах ги да го видят — отговори то.

Конър стисна юмруци още по-здраво.

И тогава чудовището се хвърли напред, за да отвори очите на Хари.

Наказание

— Не знам какво да кажа — директорката въздъхна отчаяно и поклати глава. — Какво, за Бога, бих могла да ти кажа, Конър?

Конър не вдигаше очи от килима, който имаше цвят за разляно червено вино. Госпожица Куон също беше тук, седнала зад гърба му, сякаш се опасяваше момчето да не хукне да бяга. Конър по-скоро усети, отколкото видя как директорката се приведе напред. Тя беше по-възрастна от госпожица Куон. И по някакъв начин два пъти по-страшна.

— Вкарал си го в болница, Конър — изрече директорката. — Счупил си му ръката, счупил си му носа, а зъбите му вече никога няма да са същите. Родителите му заплашват да съдят училището, както и да подадат жалба срещу теб в полицията.

При тези думи Конър най-сетне вдигна очи.

— Хората бяха изпаднали в лека истерия, Конър — рече госпожица Куон зад гърба му, — и не ги виня за това. Аз обаче им обясних точно как стоят нещата всъщност. Разказах им, че Хари редовно те тормозеше, както и че ситуацията при теб е… специална.

Конър видимо трепна и се сви при тази дума.

— Само като чуха „тормоз“ и отстъпиха — продължи госпожица Куон с тежко презрение в гласа. — Явно, обвинения в тормоз в личното досие не са добър атестат при кандидатстване в престижен университет!

— Но това не е най-важното! — възкликна директорката толкова високо, че и Конър, и госпожица Куон подскочиха. — Аз дори не мога да осмисля какво точно се случи — възрастната жена сведе очи към документите на бюрото си: Конър реши, че са доклади от учители и ученици, разказали случката в трапезарията. — Не съм сигурна, че разбирам как така само̀ момче може да нарани някого толкова сериозно.

През цялото време Конър беше чувствал какво прави чудовището на Хари, беше го чувствал със собствените си ръце. Когато чудовището беше стиснало Хари за ризата, Конър беше усетил плата на дрехата върху дланите си. Когато чудовището беше нанесло първия удар, Конър беше почувствал болката в собствения си юмрук. Когато чудовището беше извило ръката на Хари зад гърба му, плътта на Конър беше усетила как се опъват и съпротивляват мускулите на счупеното място.