Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 50

— Дръж! — викна Антън и блъсна локвичката сок от масата към Конър. — На ти още!

Както обикновено, между Съли и Антън се беше изправил Хари, със спокоен, втренчен поглед, скръстил ръце на гърдите си.

Неподвижен, немигащ, Конър се втренчи в него в отговор.

Без да помръднат и мускул, двамата се гледаха толкова дълго, че Антън и Съли постепенно притихнаха. Играта на нерви ги смути, защото не можеха да отгатнат какво се кани да прави Хари сега.

Конър си задаваше същия въпрос.

— Мисля, че те разгадах, О’Мали — най-сетне рече Хари. — Мисля, че вече знам какво си просиш през цялото време.

— И сега ще си го получиш — подвикна Съли. Двамата с Антън отново се разсмяха и се поздравиха взаимно със свити юмруци.

С периферното си зрение Конър не виждаше никакви учители наоколо и ясно разбра, че Хари е подбрал момента на нападението си така, че никой да не ги притеснява.

Конър беше съвсем сам.

Съвършено спокойно, Хари пристъпи крачка напред.

— Ето го най-силния ми удар, О’Мали — рече. — Сега ще ти причиня най-лошото нещо, което съм в състояние да ти сторя.

После протегна длан, сякаш предлагаше на Конър да си стиснат ръцете.

Действително предлагаше точно това.

Конър реагира почти автоматично, пресегна се и стисна ръката на Хари, преди дори да си даде сметка какво прави. Двамата сключиха здраво ръце като бизнесмени, приключили успешно сделка.

— Довиждане, О’Мали — произнесе Хари, впил поглед право в очите на Конър. — Не те виждам вече.

После Хари пусна ръката на Конър, обърна му гръб и се отдалечи. Антън и Съли изглеждаха още по-объркани, но миг по-късно се помъкнаха подир водача си.

Никой от тримата не погледна повече към Конър.

На стената на трапезарията висеше огромен електронен часовник, купен през седемдесетте като последен писък на техниката и несменен оттогава, годините му превишаваха възрастта на майката на Конър. Конър проследи с очи как Хари се отдалечава, как се отдалечава от него, без да поглежда назад, без да прави нищо повече. И тогава фигурата на Хари мина точно под електронния часовник.

Обядът в училище започваше в 11:55 и приключваше в 12:40.

В момента часовникът показваше 12:06.

Думите на Хари откънтяха в главата на Конър.

— Вече не те виждам.

Хари продължи да крачи напред, верен на даденото обещание.

— Вече не те виждам.

Часовникът трепна и показа 12:07.

— Време е за третата история — изрече чудовището зад гърба на Конър.

Третата история

— Имаше едно време един невидим мъж — продължи чудовището, а Конър нито за миг не сваляше очи от Хари, — който страшно се беше уморил да бъде невидим.

Конър закрачи.

Закрачи след Хари.

— Всъщност, той не беше невидим наистина — каза чудовището и последва Конър. Шумът в трапезарията притихна при приближаването им. — Просто хората бяха свикнали да не го виждат.

— Ей! — извика остро Конър. Хари не се обърна. Не се обърнаха и Съли и Антън, въпреки че започнаха да се хилят. Конър ускори крачка.

— А ако никой не те вижда — изрече чудовището и също закрачи по-бързо, — теб има ли те въобще?

— ЕЙ! — изкрещя Конър.