Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 3

Тогава момчето отново чу името си.

Конър.

Сякаш някой го прошепна едновременно в двете му уши.

— Какво? — изрече Конър с разтуптяно сърце, внезапно изпълнен с нетърпение онова, което наближава, да се случи колкото се може по-скоро.

Облак премина пред луната, пейзажът потъна в мрак, вятърът с фучене се спусна по хълма и нахлу в стаята, издувайки завесите. Конър отново чу скърцане и пукот на дърво, което стенеше като живо, ръмжеше, сякаш гладният стомах на света настояваше да бъде нахранен.

И после облакът отмина и луната отново огря.

Огря тисовото дърво.

Сега то се издигаше насред задния двор на Конъровия дом.

Чудовище.

Пред погледа на Конър най-високите клонки на тиса се събраха плътно, образувайки едно грамадно и ужасно лице, с трептене очертаха уста, нос и дори очи, които се взряха в момчето. Други клони се заусукваха и със скърцане и стенания се източиха в две дълги ръце и втори крак, който се отпусна надолу и стъпи до основния дънер. Останалата част от дървото образува тяло, изправено около жилест гръбнак, тънките, подобни на иглички листенца, трепкаха на вятъра, като че покрили чудовището със зелена козина, която се движеше и повдигаше равномерно, сякаш под нея се криеха мускули и бели дробове.

Дървото беше по-високо от прозореца на Конър, но когато се преобрази, то сякаш се разшири още, отля се в огромна фигура, във фигура силна, могъща. Чудовището не сваляше очи от Конър и момчето чуваше шумния, подобен на вятър дъх, който излизаше от устата му. То подпря огромните си ръце от двете страни на прозореца и приведе глава, докато гигантските му очи не изпълниха цялата рамка, приковали Конър на място. Къщата на момчето простена леко, когато пое тежестта на създанието.

И тогава чудовището заговори.

— Конър О’Мали — рече то и с мощен порив на горещия му, наситен с миризма на гнили листа дъх нахлу през прозореца и отметна назад косата на Конър. Гласът на чудовището прогърмя, нисък, силен и дрезгав, дълбоките му вибрации отекнаха в гърдите на момчето.

— Дойдох за теб, Конър О’Мали — каза чудовището и блъсна къщата, картините по стените в стаята на Конър се разлюляха, книги, електронни джаджи и една стара плюшена играчка-носорог паднаха на пода.

„Чудовище“, помисли си Конър. „Истинско, живо чудовище.“ Живо, като него самия. Не в съня му, а застанало тук, пред прозореца.

Дошло е за него.

Но Конър не побягна.

Всъщност установи, че дори не се страхува.

Единственото, което чувстваше в момента, единственото, което усещаше, докато създанието му се разкриваше, беше остро разочарование.

Защото това не беше чудовището, което Конър очакваше.