Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 20

Не и кралицата обаче. Тя беше установила, че времето, прекарано на трона, ѝ се беше усладило, и сега чувстваше странна неохота пред необходимостта да се оттегли, за да отстъпи мястото на принца. И така, кралицата започна да мисли, че навярно най-добре ще бъде, ако короната остане в семейството, за да може кралството да бъде ръководено само от онези, които притежават достатъчно мъдрост за това. И постепенно започна да ѝ се струва, че може би най-уместното решение в този случай е принцът да се ожени за самата нея.

(— Отвратително! — възкликна Конър, все още с главата надолу, — Тя му е баба!)

(— Мащеха-баба — поправи го чудовището. — Тя нямаше кръвна връзка с него, а и, откъдето и да я погледнеше човек, си беше една млада хубава жена.)

(Конър поклати глава и косата му се разлюля.

— Това е нередно — после замълча за миг. — Би ли ме пуснал вече, моля?)

(Чудовището внимателно го остави на земята и продължи да разказва.)

— Принцът също мислеше, че да се ожени за кралицата е нередно. Той каза, че по-скоро би умрял, отколкото да стори нещо подобно. Закле се, че ще избяга далеч, далеч с красивата фермерска дъщеря, а на осемнайсетия си рожден ден ще се завърне, за да освободи поданиците си от тиранията на кралицата. И така, една нощ принцът и неговата избраница побягнаха, яздиха дълго и спряха едва призори, за да си починат под клоните на едно гигантско тисово дърво.

(— Това си бил ти, нали? — попита Конър.)

(— Аз бях — отвърна чудовището, — но в същото време дървото беше само част от мен. Аз мога да приемам какъвто си поискам вид, но формата на тисовото дърво е най-удобната.)

— Принцът и фермерската дъщеря лежаха плътно прегърнати под изгряващата зора. Те бяха дали обет да запазят целомъдрието си до деня на своята венчавка в съседното кралство, но под дървото страстта ги надви и мина време, преди двамата най-сетне да се отпуснат и да заспят, голи, всеки в прегръдките на другия.

Те спаха под сянката на клоните ми през целия следващ ден, чак до часа, в който отново падна нощ. Тогава принцът отвори очи, „Събуди се, любов моя“, прошепна той на фермерската дъщеря, „защото днес ще яздим заедно към деня, в който ще станем венчани мъж и жена“.

Но любимата му не се събуди. Принцът я разтърси леко и чак когато тя се отпусна настрани, на лунната светлина той видя, че земята под тялото ѝ е напоена с кръв.

(— Кръв? — възкликна Конър, но чудовището просто продължи да разказва.)

— А после принцът осъзна, че и неговите ръце са изцапани с кръв, след това зърна окървавен нож в тревата до тях, захвърлен до корените на тисовото дърво. Някой беше убил неговата любима и го беше сторил така, че да изглежда, че принцът е извършил това немислимо престъпление.

„Кралицата!“, извика силно принцът. „Кралицата е виновна за това предателство!“

В далечината започна да се чува глъчка — хората от близкото село пристигаха. Ако намереха принца, те щяха да видят ножа, щяха да видят кръвта и щяха да го нарекат убиец. А после щяха да го накажат със смърт за делото му.