Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 21

(— А после кралицата ще може да продължи да си управлява необезпокоявана — намеси се Конър и изсумтя отвратено. — Надявам се в края на историята да ѝ откъснеш главата.)

Принцът нямаше къде да бяга. Конят им беше препуснал и изчезнал, докато двамата с фермерската дъщеря бяха спали. Тайнствената му закрила сега беше тисовото дърво.

И само към него принцът можеше да се обърне за помощ.

Разбираш ли, дете, в онези дни светът беше млад. Стената между създанията на земята беше по-тънка, много по-лесна за преодоляване. Принцът знаеше това. Затова вдигна очи към клоните ни грамадното тисово дърво и заговори.

(Чудовището замълча.)

(— Какво казал принцът? — попита Конър.)

(— Каза достатъчно, че да ме накара да се вдигна и да закрача по земята — отвърна чудовището. — Аз разпознавам несправедливостите, когато ги срещна.)

— После принцът затича срещу селяните. „Кралицата уби моята невеста!“, извика им той. „Кралицата трябва да бъде спряна!“

Слуховете за вещерството на кралицата се носеха вече отдавна, а младият принц беше любимец на кралството, затова не беше нужно много, за да видят хората истината. А после и напълно се убедиха в нея, когато съзряха, че зад гърба на принца крачи великият Зелен човек, висок като хълмовете, готов за мъст.

(Конър се загледа отново в могъщите ръце и нозе на чудовището, в разкривената му зъбеста уста, усети завладяващата чудовищност на съществото. После си представи какво ли си с помислила злата кралица, когато го е видяла да идва за нея.)

(Представи си и се усмихна.)

— Поданиците на кралството нахлуха в замъка на кралицата с такава ярост, че камъните в стените затрепериха и се зарониха. Укрепленията и кулите се сриваха, таваните се рушаха и падаха, а после хората намериха кралицата в покоите ѝ, сграбчиха я и я повлякоха навън към кладата, за да я изгорят жива.

(— Чудесно! — рече Конър с усмивка. — Така ѝ се пада.

После вдигна очи към прозореца на стаята си, където спеше баба му.

— Дали не можеш да помогнеш и на мен да се справя с нея? — попита. — Не че искам да я изгоря жива или нещо подобно, просто…)

— Историята — прекъсна го чудовището — още не е свършила.

Краят на първата история

— Така ли? — попита Конър. — Но кралицата е сразена.

— Сразена — съгласи се чудовището. — Но не от мен.

Конър се поколеба объркано.

— Ти нали каза, че си сторил така, че тя никога повече не се появила пред очите на хората.

— Да, така сторих. Когато селяните запалиха кладата, за да изгорят кралицата жива, аз я спасих от ръцете им.

— Какво? — ахна Конър.

— Взех я и я отнесох толкова далеч, че поданиците на кралството ѝ никога вече да не могат да я открият, далеч и от родното ѝ кралство, чак в едно селце на брега на океана. Занесох я и я оставих там да доживее дните си в мир.

Конър се изправи. Гласът му трепереше невярващо:

— Но тя е убила фермерската дъщеря! Как е възможно дори да помислиш да спасиш една убийца? — после лицето му се изопна и той направи крачка назад. — Ти наистина си чудовище.