Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 18

— Мислех си… — започна Конър, като се прокашля, преди да заговори. — Видях те по-рано тази вечер, докато се карах с баба ми, и като те видях, си помислих…

— Какво си помисли? — попита чудовището, защото Конър не довърши.

— Нищо — отвърна момчето и се обърна към вратата.

— Помисли си, че може би съм дошъл да ти помогна — изрече чудовището.

Конър спря на място.

— Помисли си, че може би съм дошъл, за да сразя враговете ти. Да посека драконите ти.

Конър не се обърна да погледне чудовището. Но не направи повече и крачка към вратата.

— Тази мисъл се появи у теб, когато ти казах, че сам си ме повикал, че ти си причината да стана и да закрача отново по земята. Нали така?

Конър се обърна.

— Но ти искаш единствено да ми разказваш истории — каза, без да крие разочарованието в гласа си, защото думите на чудовището бяха верни. Конър си беше помислил точно това. Точно на това се беше надявал.

Чудовището коленичи, така че лицето му се оказа съвсем близо до лицето на момчето.

— Истории за това как съм сразявал врагове — пошепна го. — Истории за това как съм посичал дракони.

Конър примигна и погледна чудовището в очите.

— Историите са диви създания — каза чудовището. — Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.

Чудовището бавно вдигна глава и Конър се обърна да проследи погледа му. Чудовището гледаше прозореца на стаята му на втория етаж. Стаята, в която сега спеше баба му.

— Нека ти разкажа една история за време, когато крачех по земята — рече тихо чудовището. — Нека ти разкажа за края на една зла кралица, с която постъпих така, че тя повече никога не се появи пред очите на хората, които я помнеха.

Конър преглътна и погледна отново чудовището в очите.

— Разказвай — рече.

Първата история

— Много, много отдавна — започна чудовището, — преди наоколо да израсне град с улици, железопътни линии и автомобили, тук властваше зеленината. Дървета покриваха хълмовете и ограждаха пътеките. Засенчваха потоците и закриляха къщите, защото още тогава тук имаше къщи, къщи от камък и глина.

Тук имаше кралство.

(— Какво? — обади се Конър и хвърли поглед из задния двор. — Тук?)

(Чудовището изненадано наклони глава.

— Не си ли чувал за него?)

(— Не, не съм чувал за кралство по тия места — отвърна Конър. — Тука дори „Макдоналдс“ си нямаме.)

— При все това — продължи чудовището, — тук имаше кралство. Малко, но щастливо кралство, защото кралят му беше крал справедлив, мъж, чиято мъдрост се беше родила в премеждия и трудности. Неговата кралица му беше родила четирима силни сина, но по време на царстването си кралят често трябваше да влиза в битки, за да опази мира по земите си. Битки срещу великани и дракони, битки срещу черни вълци с алени очи, битки срещу армии от мъже, предвождани от велики магьосници.