Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 22

— Никога не съм казвал, че кралицата е убила фермерската дъщеря — отвърна чудовището. — Казах само, че принцът каза, че кралицата е виновна.

Конър примигна. После скръсти ръце на гърдите си.

— Е, кой е убил момичето тогава?

Чудовището разпери огромните си ръце и в същия миг задуха лек ветрец, който донесе със себе си мъгла. Домът на Конър все така се извисяваше зад гърба му, но мъглата покри задния двор и на негово място се ширна поле, насред което се издигаше грамадно тисово дърво, а в корените на дървото спяха прегърнати мъж и жена.

— След съвкуплението — каза чудовището — принцът не заспа.

Конър гледаше как младият принц се изправя на крака над спящата фермерска дъщеря, как гледа надолу към нея. Дори от мястото си Конър виждаше колко с красива. Принцът я погледа още миг, после се уви в одеялото и се запъти към коня, вързан за един тисов клон. Младият мъж извади нещо от седлото, после отвърза коня, плесна го силно по задницата, животното побягна и се изгуби. Принцът вдигна ръка, стиснал онова, което беше взел от седлото.

Нож, който блесна под лунните лъчи.

— Не! — възкликна Конър.

Чудовището събра ръце и мъглата потъна нейде, докато принцът крачеше към спящата фермерска дъщеря готов нож в ръката.

— Ти каза, че принцът се изненадал, когато фермерската дъщеря не се събудила! — рече Конър.

— След като уби фермерската дъщеря — продължи чудовището, — принцът легна до тялото ѝ и потъна в дълбок сън. Когато се пробуди, той изигра целия театър, който ти разказах, в случай, че наоколо има други хора, които го наблюдават. А колкото и странно да ти прозвучи, той изигра театъра и заради самия себе си — клонките на чудовището проскърцаха. — Понякога хората повече от всичко друго имат нужда да излъжат самите себе си.

— Но ти каза, че той те помолил за помощ! А после ти наистина си му помогнал!

— Казах само, че принцът ми каза достатъчно, че да ме накара да стана и да закрача по земята.

Конър се вторачи невярващо в чудовището и в познатия заден двор, който изплуваше полека от разсейващата се мъгла.

— Какво ти каза принцът? — попита момчето.

— Каза ми, че убил момичето за доброто на кралството. Каза ми, че новата кралица наистина била вещица, че дядо му подозирал това, още когато се оженил за нея, но не обърнал внимание на подозренията си, защото бил запленен от хубостта ѝ. Принцът ми каза още, че нямал сили да победи такава могъща вещица сам. За да го стори, се нуждаел от яростта на разгневените си поданици. Смъртта на фермерската дъщеря щяла да предизвика точно тази ярост. Много съжалявал, че се наложило да убие любимата си, сърцето му било сломено, каза, но както собственият му баща паднал в защита на кралството, така паднала и младата фермерска дъщеря. Смъртта ѝ щяла да спомогне за победата над едно по-голямо зло. Когато после принцът каза на селяните, че кралицата е убила невестата му, той, по някакъв особен начин действително повярва, че това е истината.

— Това са пълни глупости! — изкрещя Конър. — Не е трябвало да убива момичето! Хората и без това били на негова страна. Щели са бездруго да го последват!