Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 17
Патрик Нес
— Не — повтори, вече по-тихо.
Къщата беше смълчана и тъмна.
Конър се заслуша за момент, но нищо не помръдваше, от стаите на майка му и баба му не долиташе нито звук. Момчето присви очи и в тъмното се взря в електронните цифри на часовника на DVD-плейъра.
12:07. Естествено.
Заслуша се още по-напрегнато в мрака. Нищо. Не чу името си, не долови скърцане на дърво.
Може би тази нощ то нямаше да дойде.
Часовникът показа 12:08.
12:09.
Леко ядосан, Конър стана и отиде в кухнята. Погледна през прозореца.
Чудовището стоеше в задния двор.
—
Конър не помръдна от плетения градински стол, където беше седнал, когато излезе навън. Седеше, свил нозе до гърдите си и притиснал лице в коленете си.
—
— Не — отвърна Конър.
Усети как въздухът край него отново се завъртя в бясна вихрушка.
—
Конър стана от стола и се запъти към кухненската врата.
—
Конър се извъртя на място, на лицето му се четеше такава ярост, че чудовището застина, а огромните му вежди се повдигнаха от изненада.
—
—
— Нищо не знаеш за мен — отвърна Конър. — Ако знаеше нещо за мен, щеше да ти е известно, че нямам време да слушам тъпи и скучни истории от някакво си тъпо и скучно дърво, което дори не е истинско…
—
— Дори и да не съм ги сънувал, на кого му пука?! — изкрещя Конър. — Просто някакви си тъпи плодчета. Леле-мале,
Чудовището го загледа загадъчно.
—
— Жив си, откак е жива земята и никога не си чувал за сарказъм, така ли? — попита Конър.
—
— Не може ли просто да ме оставиш
Чудовището поклати глава, но не отговори на въпроса.
—
— Ти си само едно
—
Конър сведе глава към земята, после вдигна поглед нагоре към луната, само и само да не се налага да поглежда чудовището в очите. Ужасът от кошмара се надигна в момчето, потопи света наоколо в мрак, направи всичко тежко и невъзможно, сякаш го бяха накарали да повдигне планина с голи ръце и животът нямаше да продължи, докато той не изпълнеше тази непосилна задача.