Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 14

— Много е послушен, мамо — обади се майката на Конър и намигна на момчето над рамото на бабата. На главата си беше завързала любимия си син шал. — Няма нужда да го щипеш толкова силно.

— О, глупости — отвърна бабата на Конър и го плесна доста болезнено и по двете бузи. — Защо не отидеш да сложиш водата да ври и не приготвиш на двете ни с майка ти по един чай, а? — добави тя. Думите ѝ не бяха молба.

Благодарен, че може да се измъкне от стаята, Конър пое към кухнята, а баба му сложи ръце на кръста си и се обърна към майка му:

— Кажи сега, мила — чу момчето думите зад гърба си, — теб пък какво да те правим?

Бабата на Конър не беше като другите баби. Той беше виждал бабата на Лили сигурно сто пъти и тя изглеждаше точно така, както трябва да изглежда една баба: с набръчкано лице и вечна усмивка, със снежнобяла коса и прочие. Тя готвеше, сипваше във всяка порция по три вида зеленчуци, а на Коледа седеше в ъгъла на стаята и се смееше тихо с хартиена корона на главата и малка чашка шери в ръка.

Виж, бабата на Конър носеше шити по поръчка костюми с панталони, боядисваше си косата, за да няма в нея нито едно сиво косъмче, и говореше неща без капчица смисъл, например „Шейсетте са новите петдесет“ и „Класическите стари автомобили имат нужда от най-скъпата поддръжка“. Какво изобщо значеха тия приказки? За рождени дни тя пращаше електронни поздравителни картички, а не истински, спореше с келнерите в ресторантите за качеството на виното, което ѝ сервираха, и все още ходеше на работа. Къщата ѝ също беше ужасна, пълна със скъпи стари вещи, които човек никога не трябваше да докосва, например стенния часовник. Дори на чистачката ѝ беше забранено забърше праха от него. Ами да, ето. Коя истинска баба има чистачка?

— С две захарчета и без мляко — провикна се тя от гостната, докато Конър приготвяше чая в кухнята. Сякаш той можеше да забрави, при положение, че баба му им беше гостувала вече сигурно три хиляди пъти.

— Благодаря ти, момчето ми — рече баба му, когато Конър ѝ занесе чая.

— Благодаря, мили — каза майка му и му се усмихна, но така, че баба му да не види. Усмивката ѝ за пореден път го покани да се съюзят срещу гостенката. Конър не можа да се сдържи и се усмихна леко в отговор.

— Как мина училището днес, младежо? — попита баба му.

— Добре — отвърна Конър.

Всъщност не беше минало добре. Лили още беше бясна, Хари беше напъхал маркер без капачка дълбоко в раницата на Конър и мастилото беше изтекло вътре, а госпожица Куон с най-сериозна физиономия го беше дръпнала настрани в междучасието, за да го попита „как се справя“.

— Знаете ли — каза баба му и остави чашата си на масата, — само на километър от нас има прекрасно частно училище за момчета. Проверила съм го, академичните стандарти са високи, много по-високи от тези на държавното училище, сигурна съм.

Конър се втренчи немигащо в нея. Това беше другата причина, поради която не обичаше баба му да им гостува. Винаги се държеше ужасно снобски спрямо кварталното училище, в което той ходеше.

Или пък зад думите ѝ се криеше нещо съвсем друго. Намек за едно възможно бъдеще.