Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 22

Маа Рамотсве се усмихна.

— Винаги е хубаво да пазаруваш на сметка. И аз така правя.

Маа Макутси чу забележката, но продължи:

— Там има — по-право имаше — един магазин за домашни потреби. Може би го знаете. Собственикът замина и затвориха магазина. Спомняте ли си?

Да, маа Рамотсве си спомняше. Оттам беше купила веднъж подарък за рожден ден — една голяма чаша с нарисувано конче, на която дръжката беше паднала почти веднага.

— Това място известно време беше празно — продължи маа Макутси, — но когато вчера следобед минах оттам, точно в четири и половина, видях един непознат човек, който закачаше пред магазина нова табела. И освен това през прозореца видях как нареждат вътре офис мебели. Нови маркови мебели. — Тя хвърли поглед върху старите мебели на техния офис: старото сиво шкафче с едно чекмедже, което не се отваряше както трябва, бюрата с издраскани плотове, паянтовите столове. Маа Рамотсве улови погледа й и предположи какво следва — предложение да подменят обзавеждането. Маа Макутси беше говорила с някой търговец в Броудхърст и беше договорила изгодни цени. Но това беше невъзможно. Бизнесът и без това вървеше на загуба. Само благодарение на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ и фактът, че сервизът плащаше заплатата на маа Макутси, агенцията изобщо продължаваше да съществува. Ако не беше господин Дж Л. Б. Матекони, те щяха да бъдат принудени да я затворят още преди няколко месеца.

Маа Рамотсве вдигна ръка да спре маа Макутси.

— Съжалявам, маа Макутси, но сега не можем да си позволим ново обзавеждане. Просто нямаме пари.

Маа Макутси я зяпна.

— Аз нямах предвид това — каза тя. — Имах предвид нещо съвсем друго. Тя замълча, така че маа Рамотсве да почувства колко нетактично я беше прекъснала.

— Съжалявам — каза маа Рамотсве. — Кажи какво си видяла.

— ​Нова детективска агенция — продължи маа Макутси. Огромна. Нарича се „Детективска агенция с гарантиран резултат“.

Маа Макутси скръсти ръце и впери поглед в своята работодателка, за да види ефекта от току-що казаното. Маа Рамотсве присви очи. Вестта наистина беше драматична. Тя толкова бе свикнала да е единственият частен детектив в града, а всъщност и в цялата страна, и никога не беше допускала, че може да има конкуренция. Това бе възможно най-неприятната новина, която можеше да чуе, и за миг й се прииска да вдигне ръце и да извика, че се предава. Но това беше само една мисъл, нищо повече. Маа Рамотсве не беше от хората, които се предават така лесно, дори и да си имаше проблеми със сирачетата в къщи и недостиг на клиенти в работата, това не беше причина да хлопне кепенците. И тъй, тя изправи гръб и се усмихна на маа Макутси.

— Всеки бизнес трябва да очаква конкуренция — каза тя. — И ние не правим изключение. Не можем да си въобразяваме, че тази работа вечно ще я вършим само ние, нали така?

Маа Макутси се колебаеше.

— Не — каза тя най-накрая. — Това сме го учили в „Ботсуанския колеж за секретарки“. Нарича се „принцип на конкуренцията“.

— Така ли? И какво гласи този принцип?