Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 23

Маа Макутси се смути за миг. Тя бе изкарала 97% на държавния изпит в Ботсуанския колеж за секретарки, това беше всеизвестно, но доколкото си спомняше, никой не я беше изпитвал върху принципа на конкуренцията.

— Означава, че има конкуренция — оповести тя. — Не може само една фирма да упражнява един бизнес. Винаги има повече от една фирма в един бизнес.

— Вярно — каза маа Рамотсве.

— Това значи, че ако едно предприятие се развива и носи приходи, задължително ще се появи още някой, който да се опитва да го развива — продължи маа Макутси. — Човек с нищо не може да попречи на това. И всъщност то е здравословно.

Маа Рамотсве не беше убедена.

— ​Достатъчно здравословно, за да ни вземе хляба — каза тя.

Маа Макутси кимна.

— Но освен това сме учили, че човек трябва добре да познава конкуренцията си. Спомням си, това са ни го преподавали.

Маа Рамотсве се съгласи и маа Макутси продължи:

— ​Трябва да проведем свое разследване — каза тя. — Трябва да отидем и да видим що за хора са това и какво могат. Тогава ще знаем и каква конкуренция имаме.

Маа Рамотсве извади ключовете от белия микробус.

— Права си, маа Макутси — каза тя. — Трябва да отидем и да се представим на тези нови детективи. Тогава ще знаем какво представляват.

— Да, но има и още нещо — каза маа Макутси. — Тези нови детективи не са жени. Те са мъже.

— А! Това е хубаво — каза маа Рамотсве. — И също така е лошо.

Не беше трудно да открият „Детективска агенция с гарантиран резултат“. Една голяма табела, подобна на тази, която висеше на входа на „Дамска детективска агенция №1“, оповестяваше името на фирмата, а под надписа имаше нарисуван усмихнат мъж, скръстил ръце зад едно бюро, видимо много доволен. А под тази картинка с големи червени букви пишеше:

„ОТбор от опитни специалисти, ОТдел за криминални разследвания, ОТ Ню Йорк, ОТличен резултат!“

Маа Рамотсве паркира белия си микробус на отсрещния тротоар, под една акация, която даваше добра сянка.

— Така значи! — каза тя приглушено, макар че никой отвън не можеше да я чуе. — Значи това е конкуренцията.

Маа Макутси, която се возеше до нея, се наведе, за да погледне. Маа Рамотсве беше с внушителна фигура, с традиционно телосложение, както тя обичаше да казва за себе си, и не беше лесно маа Макутси да види отвратителната табела.

— Отдел за криминални разследвания — каза маа Рамотсве. — Това значи бивши ченгета. Новините не са добри. Всички ще изпаднат във възторг от идеята да поверят проблемите си именно в ръцете на бивши ченгета.

— Пък и от Ню Йорк — въздъхна възхитено маа Макутси. — Това ще направи най-голямо впечатление. Всички са гледали филми за нюйоркски ченгета и всички знаят колко са добри.

Маа Рамотсве стрелна с поглед маа Макутси.

— Да нямаш предвид, че са супермени? — попита тя.

— Да — каза маа Макутси. — Нещо като супермени.

Маа Рамотсве отвори уста да каже нещо на своята помощничка, но се отказа. Тя беше добре запозната с академичните постижения на маа Макутси в Ботсуанския колеж за секретарки — едва ли някой би пропуснал да забележи дипломата в рамка, която висеше над бюрото на маа Макутси, но понякога маа Макутси проявяваше необикновена наивност. Супермени, как не! Маа Рамотсве не разбираше как може някой, минал предучилищната възраст, да проявява интерес към подобни глупости. Но хората все пак се интересуваха. Когато в киното — чийто богат собственик имаше къща на „Ниерере Драйв“ — пристигнеше такъв филм, винаги се трупаха огромни тълпи пред касата. Разбира се, някои от хората, които чакаха за билети, бяха влюбени, които не се интересуваха особено от това, което ще става на екрана, но други влизаха заради филма.