Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 24

Нямаше смисъл да спори с маа Макутси на тема супермени. Който и да беше отворил тази агенция, ако ще да беше дошъл направо от Ню Йорк, едва ли беше супермен.

— ​Ще влезем и ще се представим — каза маа Рамотсве. — Вътре има хора. Виждам, че са започнали работа.

— По някой важен случай — каза маа Макутси унило.

— Може би. А може би не. Когато хората минават покрай „Дамска детективска агенция №1“ и ни виждат през прозорците, може би си мислят, че работим по някой важен случай. А пък през повечето време ние просто си седим вътре, пием ройбос и четем „Ботсуана дейли нюз“. Това, което се вижда, понякога е само привидно.

На маа Макутси това изказване се видя твърде пресилено. Вярно е, че в момента не бяха особено заети, вярно, че в офиса се изпиваха внушителни количества ройбос, но невинаги беше така. Имаше времена, в които бяха затрупани от работа и минувачите можеха с право да си мислят, че вътре се работи здравата. Така че маа Рамотсве не беше права, но нямаше смисъл да се спори с нея, защото тя изглеждаше много мрачна. Нещо беше станало на „Зебра драйв“, каза си маа Макутси, защото иначе за нея беше характерно доброто настроение.

Те пресякоха улицата и стигнаха до вратата на малкото магазинче, където сега се помещаваше „Детективска агенция с гарантиран резултат“. Отпред имаше широка витрина, матирана до средата така, че отвън навътре не се виждаше нищо друго, освен главите на хората, които работеха в офиса. На прозореца имаше и снимка на група мъже на фона на някаква доста внушителна сграда. Мъжете бяха до един с широкополи шапки, които скриваха лицата им и беше невъзможно да видиш чертите им.

— ​Това не е хубава снимка. Пълна безсмислица — отбеляза маа Рамотсве.

На вратата, също остъклена, висеше надпис „Моля, влезте, не е нужно да чукате“. Но маа Рамотсве, която високо ценеше традициите, една, от които повеляваше, че човек, преди да влезе някъде, винаги трябва да почука и да извика „Ко-ко!“, потропа и извика „Ко-ко!“, а после бутна вратата и влезе.

— Не е необходимо да чукате, маа — каза мъжът зад бюрото. — Просто влезте.

— Винаги чукам, раа — каза маа Рамотсве. — Така е редно.

Мъжът се усмихна.

— ​В моя занаят невинаги е много разумно да се чука по вратите — каза той. — Това предупреждава хората да спрат да правят това, което правят.

Маа Рамотсве се разсмя на шегата.

— ​А това не е препоръчително!

— Никак. Но както виждате, аз не правя нищо лошо. Колко жалко. Просто си седя и очаквам две красиви дами като вас да ми дойдат на посещение.