Читать «Чистачът» онлайн - страница 5

— Агент Бенет — започна Джонсън, — не съм си имал досега работа с ФБР. Но предполагам, че това е, така да се каже, ден първи с хора като вас.

Посочи празния стол пред писалището си. Докато сядаше, Куин се зачуди какво ли иска да каже Джонсън с това „ден първи с хора като вас“, но реши, че е по-добре да не пита.

— С какво мога да ви помогна? — попита Джонсън, след като се намести на стола си.

— Честно казано, не съм сигурен, че можете да ми помогнете — започна Куин. — Не съм тук по официална работа на Бюрото.

Джонсън го погледна с любопитство.

— Тогава защо сте тук?

— Заради онзиденшния пожар.

— Пожарът във Фарнам — каза началникът, сякаш го бе очаквал.

— Точно така — потвърди Куин. — Тук съм заради жертвата. Робърт Тагарт.

Началникът бе очевидно изненадан, че Куин знае името на загиналия.

— Какво по-точно?

— Явно е роднина на специален агент от столицата. Някой по-високо в хранителната верига от мен. Бях в района по друга работа и ми се обадиха да мина и да проверя случая. По-скоро става въпрос за успокояването на нечие безпокойство, отколкото за нещо друго. Сигурен съм, че във вашите ръце всичко е под контрол.

Началникът замълча за миг, после каза:

— Затова ли и онзи дойде сутринта?

Беше ред на Куин да се поколебае.

— Не зная за кого говорите.

Началникът на полицията отвори средното чекмедже на бюрото, извади визитка и я прочете на глас:

— Нейтан С. Дрискол. Управление за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.

— Мога ли да я видя?

Началникът вдигна рамене, подаде му я и каза:

— Не съм работил и с хора от АТО.

Визитната картичка беше висококачествена, отпечатана на емитиран от правителството картон за визитки, с релефния символ на АТО от едната страна.

— Не го познавам — каза Куин. — Но може да е тук по същата причина като мен. Ако моят човек във Вашингтон е бил много отчаян, сигурно е поискал услуги от колкото може повече места. — Върна визитката на Джонсън. — По кое време дойде?

— Тръгна си преди няма и половин час — отвърна Джонсън.

Куин се насили да се усмихне.

— Неприятно ми е, че трябва да ви карам да разкажете всичко отначало, но се надявам да нямате нищо против?

Началникът поклати глава.

— Няма проблеми. Но както казах на агент Дрискол, няма какво толкова да се разказва. Беше си злополука. Това е.

— Така чух и аз. Но Андерсън, това е човекът в столицата, не е удовлетворен. Предполагам, че когато цялата ти информация идва от онова, което четеш във вестника, просто искаш да се увериш, че не пропускаш нещо.

— Ако получава информацията си от вестника, откъде знае, че загиналият е Тагарт?

— Добър въпрос — искрено отговори Куин. — Нямам представа.

Началникът, изглежда, започна да обмисля ситуацията.

— Може да е била сестрата.

— Сестрата? — повтори Куин.

— Сестрата на Тагарт — обясни началникът. — Тя е единственият човек, на когото съобщихме.