Читать «Чистачът» онлайн - страница 7

Куин отби от Янси Лейн и подкара по заснежения път. Един бял джип „Чероки“ беше спрял пред останките на ваканционна къща Фарнам. Куин спря до него и се огледа.

Личеше, че къщата е била голяма, поне на два етажа. Сега беше останала само почернялата камина с щръкналия към небето каменен комин, плюс обгорелите стени. Другото беше купчина овъглени боклуци.

Ясно беше, че пожарната не е могла да направи кой знае какво. Без съмнение пожарникарите бяха насочили усилията си повече към сдържането на огъня, отколкото към спасяването на къщата. Въпреки че при сняг до коленете и температура около минус пет вероятността от разпространение на пожара беше почти нулева.

„По-скоро барбекю, отколкото спасителна операция“, помисли Куин, дръпна ципа на якето от горетекс, което беше купил снощи, и слезе от експлоръра. Облаците изглеждаха още по черни и натежали, виелицата заплашваше да забушува всеки миг.

Онова, което веднага впечатли Куин, беше тишината. Не се чуваше бученето на колите по далечната магистрала. Нито удари на брадва — никой не цепеше дърва в очакване на студената нощ. Никакви викове на играещи деца, нито далечни гласове. Нямаше и ветрец, който да полъхва сред дърветата. Дори снегът, който скърцаше под краката му, и шумът на собственото му дишане сякаш бяха приглушени и се чуваха някак отдалеч.

Навсякъде тишина и неподвижност. Единственото друго движение освен неговото беше покривалото от облаци, които се търкаляха и въртяха в призрачен беззвучен танц над главата му.

Но там, където слухът не можеше да му помогне, другите сетива го обезщетиха повече от достатъчно. Миризмата на изгоряло дърво, разтопена пластмаса и смърт висеше във въздуха и отказваше да си тръгне, предявила сякаш претенции за собственост върху това място. С езика и дори с небцето си Куин усещаше острия й парлив вкус.

Първата му спирка беше черокито. Той пипна предния капак на колата. Беше топъл. Куин пак пъхна ръката си в джоба и тръгна към къщата.

Началникът Джонсън бе казал, че според пожарникарите пожарът бил започнал някъде в дневната. Куин намери мястото, където смяташе, че е била външната врата, и забеляза пътечката, която тръгваше от нея през отломките.

Тръгна по нея и навлезе в останките от къщата. Някои греди покрай пътеката бяха остъргани, имаше и няколко разчистени места: следователите от пожарната бяха проучвали възможни точки на възпламеняване. Куин знаеше какво търси, но още не го бе видял.

Близо до центъра на къщата откри разчистено място до останките на стена. Разтопена пластмаса беше застинала в безформена почерняла буца. Можеше да е всичко: от купчина кутии с дискове до лампа или електрическата печка, която бе споменал Джонсън. Без да бъде срязана, нямаше начин да се определи.

Куин се огледа. Нямаше съмнение, че тази точка е най-ниската. Пожарът бе започнал оттук. Виждаха се следите, оставени от пламъците, докато са пълзели настрани и след това по онова, което бе останало от стените нагоре към втория етаж. Но затова как изобщо е започнал пожарът нямаше недвусмислени признаци.