Читать «Чистачът» онлайн - страница 4

Бръкна под шофьорската седалка за единственото нещо, което го нямаше в плика. Извади мек кожен калъф. Дръпна ципа и намери онова, което очакваше: 9-милиметров „Зиг Зауер“ П226 и три заредени пълнителя. Това беше неговото предпочитано оръжие. Бръкна под седалката още веднъж и измъкна втора торбичка — в нея имаше заглушител. Всичко останало, от което имаше нужда, щеше да е в комплекта за наблюдение, който със сигурност беше в задната част на автомобила.

Прибра пистолета, пълнителите и заглушителя в жабката и подкара експлоръра.

2.

Закуската в „Алисън Холидей Ин“, където прекара нощта, се състоеше от бъркани яйца и наденичка. Беше сам в сепарето, ако не се броеше местният вестник до чинията му.

Вестникът беше пълен с обичайните неща, от които се интересуват вестниците в малките градове. Няколко кратки материала изпълваха международния раздел. Единият за обуздаването на етническото напрежение в Европа, а другият за продължаващия хаос в Сомалия. Материалите за националните новини бяха по-дълги, с бележки под линия, насочващи читателите към други страници за останалата част от статиите: един боледуващ върховен съдия, процес за измама в акционерно дружество и преглед на очакваните теми в предстоящото президентско обръщение.

Но именно местните истории заемаха по-голямата част от първата страница. Или по-скоро една история. Пожарът във вила Фарнам. Историята беше продължение на статията, включена в информацията за Куин, но не съдържаше нищо ново. Просто стари сведения, преработени така, че да звучат като пресни и да задоволят любопитството на местното население. Разследващите пожара го определяха като нещастен случай. Повредени кабели. Един мъртъв турист. Нищо повече. Името на Тагарт още не се бе появило. Изглеждаше малко необичайно, но Куин подозираше, че Питър може да има нещо общо с това.

Мина келнерка с кана кафе. Видя какво чете Куин, спря и каза:

— Ужасно, нали?

Той вдигна очи. Баджът й разкриваше, че се казва Манди.

— Пожарът?

— Аха — отвърна тя. — Горкият човек.

— Познавахте ли го?

— Не. — Тя поклати глава. — Е, може и да е идвал тук да се храни. Много туристи идват. Кафе?

— Да, благодаря — отговори Куин и побутна чашата към нея.

Тя я напълни.

— Сигурно някъде има семейство. Жена. Дечица. — Тя въздъхна. — Ужасна работа.

— Наистина — потвърди Куин.

Тя поклати глава.

— Казват, че станало, докато спял. Сигурно е бил мил човек и просто се е наслаждавал на отпуската си… и изведнъж…

Жената продължи нататък с каната.

„Винаги е така“, помисли Куин.

Полицейското управление на Алисън беше на миля от „Холидей Ин“. Лицето за контакти на Куин беше шефът на полицията, казваше се Джордж Джонсън.

Куин показа за миг удостоверението си от ФБР на сержанта в приемната и бързо го заведоха в кабинета на началник Джонсън. Когато Куин влезе, шефът на полицията се изправи.

Беше висок и навремето вероятно в добра форма, но сега бе трупнал няколко килца в повече от твърде многото години, прекарани зад бюрото. Лицето му носеше следи от напрежението в работата, очите му бяха подпухнали и с торбички под тях, а долната челюст — тежка и отпусната. Обаче усмивката му бе искрена, а ръкостискането — здраво. Куин прие и двете като признаци за човек, който харесва работата си въпреки трудностите в нея.