Читать «Чистачът» онлайн - страница 3

„Играта свърши, приятелче. Благодаря за участието, но губиш.“

И макар да знаеше, че няма за какво да се тревожи, леко се напрегна.

Без да кажат дума, Шофьора и Другия отвориха едновременно вратите и слязоха от джипа. Поток студен въздух нахлу в купето. Куин ги гледаше как крачат към тауруса. Качиха се. След секунди колата изрева и се събуди за живот. Без да даде време на двигателя да загрее, Шофьора направи бърз обратен завой и се понесе към I-70.

Куин се изкикоти наум. Ако се замислеше човек, тези глупости а ла рицари на плаща и кинжала бяха наистина забавни. Тъпи, но забавни.

Слезе от експлоръра и стисна зъби в смразяващия въздух. Коженото му яке беше недостатъчна преграда срещу студа, но бе единственото, което носеше, когато прекъснаха отпуската му на островите.

Мина пред колата и седна на шофьорската седалка. В мига, в който затвори вратата и запали двигателя, бутна лостчето на парното на пълна мощност. Топлият въздух почна да изпълва купето. Едно от първите му спирания щеше да е да си купи зимна връхна дреха и може би един-два пуловера. И топло бельо. Боже, колко мразеше студеното време.

Щом купето се затопли достатъчно, Куин се протегна назад и взе плика. Изсипа съдържанието му на дясната седалка: два плика, сгъната карта и три листа. На първите два бяха принтирани вестникарски статии от Мрежата за пожар в място, наречено Алисън. Наета ваканционна къща беше изгоряла до основи, наемателят, чието име не се споменаваше, беше загинал.

Куин вдигна последния лист и плъзна очи по него. Това бяха указанията за задачата му, плюс малко допълнителна информация. Както обикновено, Питър се опитваше да контролира онова, което знаеше Куин. Въпреки това информацията беше повече, отколкото във вестникарската статия.

Името на мъртвеца беше Робърт Тагарт. Задачата на Куин бе да определи дали пожарът наистина е нещастен случай, към което клонели местните власти, или нещо друго.

Това беше всичко. Нищо друго за Тагарт. Никакви полезни намеци какво да търси Куин. Само един адрес: Янси Лейн 215 — името на лице за контакти от местната полиция. Наглед фасулска работа. Нямаше никаква причина да включват него. Което означаваше, че в случая се крие нещо повече, отколкото се подсказваше в инструкциите.

Взе картата и я разгъна. Мястото на пожара бе отбелязано с малък червен X. Намираше се на поне няколко часа път от сегашното му местоположение. Куин остави картата и отвори първия плик. Пари, пет хилядарки. Пари за цяла седмица разходи, ако не възникнеше нещо прекалено скъпо. И дори повече, ако не му се наложеше да плати на някого. Ако това наистина излезеше работа за ден-два, щяха да останат и за неговия джоб.

В другия плик имаше две удостоверения за самоличност със снимките му. Едното беше шофьорска книжка от Колорадо. Второто беше изглеждаща истинска служебна карта на ФБР. И преди бе играл ролята на федерален агент, но това беше отдавна.

Подсмихна се, като видя, че новото му име е Франк Бенет. Питър си падаше по класически поп певци. От друга страна, Тони Синатра би било твърде очевидно.