Читать «Чистачът» онлайн
Брет Батълс
Брет Батълс
Чистачът
„Чистачът“ е хипнотизиращо завладяващ и се развива с бързината на точния куршум на убиец.
Гейл Линдс
На мама и тате
поради всички очевидни и не толкова очевидни причини
Благодарности
За да перифразирам Джон Дън, никой писател не е остров. Макар по-голямата част от работата на всеки автор да се върши в усамотение, крайният вариант на всяко произведение се докосва от мнозина. И тази книга не е изключение.
Благодаря на Джон Ривера, Кати Карнър, Ан Епстейн-Коен, Пам Епстейн-Коен, Пати Кайли и Джереми Кейхакс за любезността, която надхвърля обикновеното приятелство. Също така на онези членове на групата, чиито предложения и прозрения са вплетени в тази история: Дерек Роджърс, Брайън Пери, Кен Фриман, Елоиз Фриман и Алисън Стюарт. Благодаря на Тами Спаркс, Тереза Имбак, Даун Бътлър, Дарън Батълс, Марк Паолети, Джанет Джо, Джен Гълбрайт, Аки Норита, Хънтър Ати, Брус Ламбърт и Ракел Рейнсър, които не се уплашиха от първите чернови и ми предоставиха информация и кураж. И на писателите Дж. Т. Елисън, Сандра Рутън и Дж. Б. Томсън за същото.
За съветите по медицински въпроси дължа много на д-р Фил Холи младши. Същото важи и за Андреас Каноненберг и Кристиане Фройс-Тингел, които ми помогнаха за затрудненията с немския език. За всички медицински и езикови грешки бих искал да обвиня тях, но не мога, защото виновният съм единствено аз.
Без следните хора книгата все още щеше да си стои в кашон в шкафа: Нейтан Уолпау за предоставеното неочаквано въведение, Джим Паско и Том Фасбендър от „Ъгли Таун“ за дадения ми първи шанс и след това прехвърлянето ми в „Бантам Дел“. На Шенън Джеймайсън Васкес за ентусиазираното ми въвеждане в семейството на „Бантам Дел“. На Дениъл Перес за това, че бе прекрасен редактор, приятел и защитник, и на Нина Тоблиб за това, че беше такъв въодушевен поддръжник от мига, когато прочете ръкописа. Също така благодарности и на моя агент Ан Хокинс, която стана мой водач и най-голям поддръжник. Учудващо е до какво може да доведе една случайна среща.
Накрая има четирима души, които заслужават специално признание: моят ментор и приятел Бил Релинг, който ми даде повече, отколкото някой писател би могъл да се надява. Ще ми се да беше още жив, за да види резултата от работата си.
И на Ронан, Фиона и Кейра — всеки от вас е много повече от това, на което би могъл да се надява един баща.
1.
Денвър не беше Хаваи. Тук нямаше плажове, нито палми, нито бикини, още по-малко май тай, от който отпиваш бавно на терасата на „Лава Шак“ в Мауи. Вместо това имаше хора, навлечени така, сякаш очакваха следващия ледников период — насочваха самолетите по пистите за рулиране, оградени с купчини прясно изринат сняг. В радиус петстотин мили нямаше никой, който да носи бикини. И още по-лошо, макар да бе само 15:00, металносивите облаци правеха следобеда да изглежда почти полунощ.
Край на ваканцията, хайде пак на работа.
Куин слезе от самолета и тръгна към терминала. Дърпаше единствения си багаж, куфар на колелца. Мина през вратата и си купи кафе — прекалено скъпо.
