Читать «Чистачът» онлайн - страница 11

След почти две минути Нейт се обади:

— Откри ли нещо?

Куин — не отговори веднага — каза:

— Какви бяха инструкциите ми, когато ти се обадих?

— Зная, прецаках работата. Просто трябваше да чакам в хотелската стая, докато не ми звъннеш. Точно както ми каза.

— Защо? — попита Куин.

Нейт се поколеба.

— Защото можеше да объркам всичко?

— Защото — отговори Куин и се обърна да го погледне — ти казах да направиш точно това.

— Съжалявам.

Куин го гледаше, лицето му беше безизразно.

— Казах ти и какво ще ти донесат съжаленията.

Нейт се загледа в земята, после вдигна очи към Куин.

— Съжаленията ще ме убият.

Куин се обърна и тръгна да огледа паркинга. Нейт мълчаливо го последва.

Куин не очакваше, че ще намери още нещо. Следите вече бяха почти затрупани от снега, а и пожарните коли бяха утъпкали всичко. След няколко минути се отказа. Дори Тагарт да беше имал „Кадилак“, вече нямаше никакви следи от него.

„Е — помисли си Куин, — къде ли е сега?“

Загледа се в пустошта, предъвкваше тази мисъл. Ако Питър беше прав, колата вероятно бе на стотици мили оттук, зарязана на някой случаен паркинг. Но имаше и друга възможност. И колкото повече мислеше за нея, толкова по-вероятна му се струваше.

Качи се в колата и излезе на Янси Лейн. Хвърли поглед в огледалото и видя, че Нейт го следва с черокито. Поне едно нещо, което нямаше нужда да му се казва.

Куин отвори телефона си и звънна на местната информационна служба.

4.

Куин знаеше, че ако убиецът не е напуснал града с колата, най-вероятната му цел ще е друг транспорт, с който да се измъкне колкото се може по-бързо. Имаше само едно място, което трябваше да се провери. Общинското летище на Гус Вали.

Там беше — бял кадилак, относително нов модел. Беше паркиран в края на почти пустия паркинг, така че не бе пресилено да се предположи, че летището е затворено заради наближаващата буря. Пък и не беше кой знае колко голямо. Не можеше да има повече от десетина полета на ден, и то най-вече частни.

Куин спря до кадилака. Нейт спря черокито до него. Никой нямаше да ги види, а дори да ги видеха, беше твърде съмнително, че някой ще дойде да провери какво правят. Не и в това време.

Куин слезе от джипа и пристъпи към кадилака.

— Чий е? — попита Нейт зад гърба му.

— Не е важно — отговори Куин.

После провери вратите. Бяха заключени. Върна се до джипа и извади гъвкава метална лента. Беше дълга половин метър и извита в края като Т-вълна от електрокардиограма. Свършваше с кука.

Даде инструмента на Нейт, посочи колата и нареди:

— Отвори я.

Нейт се усмихна и пъхна лентата между стъклото на прозореца и каучуковия уплътнител на предната дясна врата. След тридесет секунди ключалката щракна и Нейт отвори колата.

— Ставаш все по-добър — отбеляза Куин. — Но трябва да се упражняваш още. Трябва да можеш да го направиш за по-малко от пет секунди. С всяка марка и модел. Иначе има голяма вероятност да си труп.

Усмивката на Нейт не помръкна.

— Но се справих по-добре все пак.

Куин поклати глава и за миг по лицето му се плъзна нещо като усмивка.