Читать «Чистачът» онлайн - страница 12

— Мъничко.

Купето беше чисто, седалките — здрави. Възможно бе убиецът на Тагарт да е временен играч като Куин, наеман за определена работа, а не част от някаква по-голяма организация. Ако претърсването на колата не ти е възложено като задача, защо да си хабиш усилията за нещо, за което не ти се плаща?

Куин отвори жабката. Вътре имаше упътване за автомобила, дневник на поддръжката, няколко карти, евтин фотоапарат все още неразопакован, плюс регистрационния талон на автомобила, договор за наемане (значи не бе личната кола на Тагарт), скъпи слънчеви очила марка „Рей Бан“ и два заредени пълнителя. Той остави очилата, но прибра пълнителите и договора в джоба си.

После провери под предните седалки — надяваше се, че ще намери пистолет, след като имаше пълнители. Нямаше нищо.

Нейт стоеше до вратата.

Куин се обърна и каза:

— Ще отворя багажника. — Извади един от пълнителите и го вдигна. — Търсим пистолета. „Глок“, калибър 9 милиметра.

— Добре — каза Нейт.

Куин освободи капака на багажника и продължи да претърсва купето. След миг Нейт се върна.

— Какво има? — попита Куин.

— Ела.

Куин се подразни, но не каза нищо. Измъкна се от колата и последва чирака си отзад.

— Мъртва е — каза Нейт. Не че беше нужно.

В багажника беше натъпкан труп на жена, разточително обвит с широка сребриста лепенка. Нямаше никаква миризма, но пък причината без съмнение беше в студа.

Куин я позна веднага. Дори така овързана, нямаше начин да я сбърка. Джилс. Услужливата Джилс, информираната Джилс, щастливата Джилс. Понякога сътрудник, понякога позната. Куин млясна с език. Вече знаеше защо подпалвачът се е върнал в къщата. Тагарт беше имал компания.

Нямаше представа дали Джилс е малкото й име, или фамилията. Това не беше въпрос, който задаваш на хората в този бизнес. А и вероятно не беше истинското й име. Точно както Питър не беше Питър. Или както Джонатан Куин не беше неговото име.

В повечето случаи Джилс беше куриер, макар Куин да бе чул, че наскоро е вършила и малко оперативна работа. Обаче никога в някоя от неговите задачи.

Операциите бяха опасен избор на живот. Което беше причината Куин да обича онова, което прави. Никой не го бе грижа за типа, който пристига след факта и си навира носа навсякъде, за да направи нещата хубавки за местните люде. Занаятът на Куин беше толкова сигурен, колкото можеше да е светът на шпионажа на свободна практика. Не липсваха опасности, но обикновено можеше да спи спокойно през нощта.

„Вероятно затова Питър попита дали е умрял и някой друг“, мина му през ума, докато се беше втренчил надолу. Какво толкова щеше да стане, ако му бяха казали, че и Джилс е част от програмата?

Едно беше сигурно. Изглежда, в края на краищата, щеше да му се наложи да извърши сериозно почистване.

— Сигурен ли си, че е Джилс? — попита Питър.

Беше почти обед. Куин стоеше до прозореца в мотелската стая на „Холидей Ин“. Беше сам. Бурята не даваше вид, че скоро ще отслабне. Той се тревожеше, че през следващите няколко часа може да затворят пътищата за Денвър, затова изпрати Нейт да си събере нещата. Колкото до неговата чанта, тя беше готова и чакаше в експлоръра.