Читать «Чистачът» онлайн - страница 10

Куин седеше в експлоръра пред вила Фарнам и говореше по мобилния си телефон с Питър, шефа на агенцията, наричана простичко Офиса.

— Определено не е нещастен случай.

— Свидетели? — попита Питър.

— Изглежда няма.

— И Тагарт е единствената жертва?

— Да — потвърди Куин. — Освен ако няма нещо друго, което смяташ, че би трябвало да зная.

— Нищо — отвърна Питър и Куин усети, че лъже. — Началникът на полицията разполага ли с нещо друго?

— Подхвърли нещо, което не знаех — отговори Куин.

— Какво?

— Каза, че говорили с някаква жена, която заявила, че е сестрата на Тагарт. Знаеш ли нещо за това?

— Просто довърши нещата и ми изпрати доклада си — каза Питър, без да отговори на въпроса.

— Не се ли интересуваш от причината за смъртта?

— Не. Ти откри всичко, което трябваше да знаем.

— Какво си направил? — попита Куин. — Наел си човек, на когото нямаш доверие, за да премахне този тип? И сега се тревожиш, че не си е свършил работата както трябва?

— Не сме убивали Тагарт — каза Питър след кратка пауза. — Той не ни е от полза мъртъв.

— Кой беше той? Добре, Питър, както и да е. Трябва да съм заминал оттук до довечера. Ще получиш доклада ми сутринта. — Куин за момент спря. — Има някои неща, които искам да проверя.

Питър изчака малко, после попита:

— Какво по-точно?

— Няма кола. Тук, на самото място, в полицейския доклад също не се споменава нищо. Тагарт не може да е дошъл пеша.

— Може да е взел такси.

— Тук на човек му трябва собствен транспорт.

Миг мълчание. После Питър каза:

— Кадилак.

— Какво?

— Караше бял кадилак.

— Благодаря — каза Куин. — Това ще ми е от помощ.

— Вероятно го е взел онзи, който е запалил пожара. Вече отдавна е изчезнал.

Куин беше на същото мнение, но нямаше да навреди, ако провери. Обаче му се стори странно, че Питър толкова държи да приключи бързо със случая.

— Какво друго? — попита Питър.

— А?

— Каза някои неща.

— Е, не, няма друго — излъга Куин.

— Съжалявам, агент Бенет, но пожарникарите не са видели кола — заяви Джонсън. — Мой пропуск, би трябвало да се сетя. Все пак сме малко управление и нямаме много произшествия. Въпреки това трябваше да ми направи впечатление.

— Не бих се тревожил твърде — каза Куин. — Може да го е докарал някой приятел. Или просто да си е наел такси.

— Възможно е — отговори Джонсън. — Ще проверя.

— Може сестрата на Тагарт да знае нещо. Поне каква кола е карал — подхвърли Куин: надяваше се да забави полицейското издирване, докато не проведе своето собствено.

— Добра идея. Ще я попитам.

— Дръжте ме в течение, ако откриете нещо — каза Куин. После помоли началника да му прати по факса копие от окончателния полицейски доклад — даде му номер, който щеше да изпрати документа право в пощенската кутия на неговия имейл. Накрая затвори телефона и слезе от колата.

Снегът продължаваше да вали, макар и не толкова силно. Чу вратата на черокито да се отваря, после да се затваря. Миг по-късно Нейт застана до него.

Стояха един до друг и гледаха останките на вила Фарнам. Дишането им бе единственият звук, който нарушаваше тишината.