Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 7

Белкнап се опита да помръдне, но имаше чувството, че е закован на място и притиснат с мощни стоманени ръце.

Лъгнър погледна двамата наемници; приличаше на готвач, който демонстрира по телевизията изненадваща кулинарна техника.

— Мислиш си, че преувеличавам? Нека ти покажа. Никога не си преживявал подобно нещо. — Последва тихо изщракване от освобождаването на предпазителя. — И никога повече няма да го преживееш.

Онова, което се случи в следващите секунди, Белкнап можеше по-късно да си представи само в ретроспектива. Силен звук от счупване на стъклото; Лъгнър, изненадан от звука, се обръща към еркерния прозорец вляво от него; проблясва дулото на оръжие, а половин секунда по-късно озарява мрака в апартамента като мълния, отразявайки се върху огледалните и металните повърхности; и…

Струя кръв от дясното слепоочие на Ричард Лъгнър.

Изражението на изменника внезапно застива и той се свлече на пода безжизнено, а карабината се строполи до него като бастун. Някой с идеален мерник беше пробил главата на Лъгнър с куршум.

Гардовете отскочиха в противоположни посоки и насочиха оръжията си към счупения прозорец. Работа на снайперист?

— Дръж! — се чу силен глас на американец, а във въздуха се показа пистолет, който летеше към Белкнап.

Той го пое, воден от рефлекса си, изцяло нащрек в онази половин секунда, в която двамата наемници не можеха да решат кого да застрелят първо — пленника или… дългия като върлина непознат, който току-що се вмъкна през прозореца. Белкнап залегна на пода — почувства как куршум прелетя покрай рамото му — и стреля два пъти в мъжа, който беше по-близо до него, улучвайки го в гърдите. Масова практика в центъра: да стрелят в полет. Но ако искаш да заковеш някого на място, този номер не ставаше за ситуация, при която противниците са толкова близо един до друг. Само изстрел, ръководен от централната нервна система, можеше да неутрализира моментално заплахата. Смъртно ранен, с изтичаща от гърдите му алена кръв, първият охранител започна да сменя пълнителя си отчаяно. Яко построеният апартамент увеличи многократно силата на звука от избухването на патроните с голям калибър, а в мрака повторното проблясване на дулото бе болезнено ярко.

Белкнап стреля втори път в лицето на мъжа. Пистолетът, старомоден полуавтоматичен „Валтер“, предпочитан от някои бивши военни, защото никога не отскача, падна тежко на пода, последван секунда по-късно от собственика си.

Непознатият — висок, пъргав, облечен в жълтеникавокафяв работнически комбинезон, върху който проблясваха ситни късчета от счупеното стъкло, скочи встрани, за да избегне изстрела на другия наемник, като отвърна на огъня с един-единствен перфектен изстрел в главата му.

Тишината, която се възцари, беше зловеща, толкова дълбока тишина Белкнап никога не бе усещал. Непознатият изглеждаше едва ли не отегчен. Докато се справяше с Лъгнър и хората му, нищо не подсказваше, че пулсът му се е ускорил поне мъничко.