Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 9

— Как стана така, че започна да ме следиш?

— Разузнавах — или, ако трябва да бъда честен, се размотавах — из Александерплац, когато си помислих, че разпознах физиономията ти от Букурещ. Не вярвам в съвпадения, а ти? Знаех само, че беше негов куриер. Струваше си да заложа на това.

Белкнап се загледа втренчено в него.

— А сега — продължи бързо Райнхарт — въпросът е: приятел ли си, или враг?

— Моля?

— Неделикатно е, знам. — Премигна уж самоукорително. — Все едно да говориш за работа на вечеря или да питаш на коктейл кой как си изкарва прехраната. Интересът ми е чисто практичен. Бих искал да знам, ами, искам да знам дали работиш за албанците. Носеха се слухове, че според тях г-н Лъгнър оставил истински добрата информация за техните източноевропейски съперници, а знаеш какви са албанците, когато се наежат. А що се отнася до българите — само не ме карай да се стряскам. — Докато говореше, измъкна носна кърпа и избърса брадичката на Белкнап. — Не се среща всеки ден комбинация от смъртоносност и тъпотия. Затова трябва да те попитам — добра фея ли си, или лоша фея? — Подаде носната кърпа на Белкнап с усмивка. — Имаше малко кръв там — обясни той. — Задръж я.

— Не разбирам — каза Белкнап, а гласът му издаваше смесица от недоверие и страхопочитание. — Току-що си рискува живота, за да спасиш моя… без дори да знаеш дали съм твой съюзник, или враг?

Райнхарт сви рамене.

— Да кажем, че имах добро предчувствие. Това е късметлийска работа, ако не пуснеш заровете, не си в играта. О, преди да отговориш на въпроса, трябва да знаеш, че съм тук като неофициален представител на Държавния департамент на САЩ.

— Мили Боже — Белкнап се опита да съсредоточи мислите си. — „Консулски операции“? Екипът на Пентиъс?

Райнхарт само се подсмихна.

— И ти си от „Консулски операции“? Трябва да имаме някакво тайно ръкостискане, знаеш ли? Или клубна вратовръзка, само че трябва да оставят на мен да избера десена.

— Копелетата — каза Белкнап, шашнат от откритието. — Защо никой нищо не ми е казал?

— Остави ги сами да се досетят — това е философията. Ако попиташ момчетата от „Консулски операции“ на улица 2201С, ще ти обяснят, че това е процедура, която понякога използват, особено ако са замесени самостоятелни оперативни агенти. Отделни и несвързани помежду си тайни единици. Ще ти разкажат чудеса за оперативното разделение. Потенциалната полза е, че опашката ти си е само твоя. Освен това се избягва груповото мислене, клишето, налице са по-широк диапазон от подходи. Това ще ти кажат. Но истината, ако слушаш мен, е, че си беше най-обикновено прецакване. Просто като фасул. — Докато говореше, вниманието му привлече барче от махагон и месинг в ъгъла на кабинета. Вдигна една бутилка и засия. — Двайсетгодишна сливовица от Сувоборска. Не е зле. Мисля, че и двамата си я заслужихме. — Наля в две малки чашки и подаде едната на Белкнап. — До дъно! — извика той.

Белкнап се поколеба и после погълна съдържанието на стъклената чаша, а мозъкът му продължаваше да работи трескаво. Всеки друг оперативен агент на мястото на Райнхарт щеше само да наблюдава. Ако се наложеше пряка намеса, щеше да избере момента, след като Лъгнър и неговите наемници вече бяха употребили оръжията си. На Белкнап щяха да връчат посмъртно медал, който да положат върху ковчега му; Лъгнър щеше да бъде убит или заловен. Вторият оперативен агент щеше да получи похвала и повишение. Организациите ценяха повече предпазливостта от храбростта. От никого не биха очаквали да нахълта сам в помещение с трима въоръжени мъже с насочени оръжия. Подобно действие противоречеше на логиката, да не говорим за стандартните оперативни процедури.