Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 8

Накрая, непознатият го заговори с безразличен глас.

— Мисля, че имаше наблюдател на Щази отвън.

Точно това трябваше да предположи и Белкнап. Не за първи път той наруга тихо глупавата си постъпка.

— Едва ли ще влезе вътре обаче — каза Белкнап. Устата му беше пресъхнала, а гласът му стана дрезгав. Усещаше как в крака му трепери мускул, трепереше като струна на виолончело. При тренировките си той никога не бе заставал откъм грешния край на оръжието. — Мисля, че играта им е била да оставят своя специален гост да се оправи сам… с неканени гости.

— Надявам се, че има добра прислужница — каза мъжът, изтупвайки парченцата стъкла от дрехата си.

Стояха сред три кървящи трупа в сърцето на полицейска държава, а той не издаваше с нищо, че бърза.

— Името ми е Джаред Райнхарт между другото.

Стиснаха си ръцете, дланта му бе твърда и суха. Изправен близо до него, Белкнап забеляза, че по Райнхарт няма и капчица пот; на главата си нямаше и един разрешен косъм. Бе еталон за хладнокръвие. Докато Белкнап беше в безпорядък, както се увери сам, поглеждайки се в огледалото.

— Предприе фронтален подход. Мъжка постъпка, но малко пресилена. Особено като се има предвид, че на горния етаж апартаментът е празен.

— Разбирам — измърмори Белкнап, и наистина разбра, след като си припомни действията на Райнхарт, който беше заложил на идеята за бърза реакция. — Ясно.

Райнхарт беше възвисок, като Христос на превзета икона, с дълги елегантни крака и одухотворени тревистозелени очи; движеше се с грациозността на хищник. Доближи се няколко крачки към Белкнап.

— Не се ядосвай, че пропусна човека на Щази. Честно казано, изпитвам страхопочитание към това, което успя да постигнеш. Издирвам г-н Лъгнър от няколко месеца безуспешно.

— Този път го хвана — каза Белкнап. Кой, по дяволите, си ти? — искаше му се да го попита, но реши да премълчи.

— Не съвсем — каза неговият спасител. Хванах го заедно с теб.

— С мен.

Стъпките от „Маркс Енгелс форум“. Начинът, по който изчезна, характерен за истински професионалист. Отражението на върлинестия работник, което се мярна като призрак върху стъклените стени на „Палас дер републик“.

— Единствената причина, поради която стигнах до тук, е, че те проследих. Ти приличаше на — чакай да се сетя. Беше като хрътка по следите на лисица. А аз като провинциален благородник в брич за езда. — Замълча за миг и огледа наоколо внимателно. — Мили Боже. Човек може да си помисли, че тук е отседнала някоя рок звезда, която си пада по долнопробни хотели. Но мисля, че улучихме десетката, нали така? Работодателите ми, във всеки случай, няма да са недоволни. Господин Лъгнър беше толкова лош пример за трудещия се шпионин, който живее на ръба и е изложен на риска да умре. Сега той вече с добър пример — погледна тялото на Лъгнър и после долови погледа на Белкнап. — Това е нещо като отплата за греховете.

Белкнап огледа наоколо, видя как кръвта на тримата убити мъже попива в червения килим и се слива с неговия цвят. Доповръща му се.