Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 5

Наложи се доста да го убеждава и уговаря, да не говорим за купчината марки, но накрая момчето се съгласи да разпита наоколо. След два часа се върна с листче хартия и победоносно изражение на пъпчивото си лице. Белкнап си спомни, че информаторът му още миришеше на мляко. Но листчето хартия! Белкнап се осмели да го вземе като възнаграждение за усилията си.

Белкнап завъртя оптичния кабел с миниатюрната камера, местейки я бавно. Не можеше да се каже, че пръстите му са добре тренирани. А не можеше да си позволи неволни грешки.

Чу шум зад себе си, стъпки, обърна се и видя дулото на карабина с къса цев SKS. После погледна и мъжа, който я държеше: носеше тъмносива униформа с метални копчета, а под дясната му мишница висеше бежова пластмасова радиостанция.

Щази. Източногерманската тайна полиция.

Беше официална охрана, без никакво съмнение пазеше важния хер Лъгнър. Явно е седял в слабоосветения отдалечен ъгъл, скрит от погледа му.

Белкнап се изправи на крака с вдигнати ръце, правейки се на учуден, докато преценяваше възможностите си за противодействие.

Охранителят от Щази излая нещо в своето бежово уоки-токи, отчетливо подчертавайки гласните като истински берлинчанин, а в другата си ръка държеше оръжието. Отвличането на вниманието му от радиостанцията означаваше, че той нямаше да е подготвен за внезапно агресивно действие. Пистолетът на Белкнап беше в кобур на глезена му. Щеше да се направи, че показва на охранителя съдържанието на кутията с инструментите и през това време да измъкне инструмент, много по-смъртоносен от тях.

В този момент обаче чу, че се отваря вратата на апартамента зад него, почувства топла струя въздух, а веднага след това и силен удар по врата си. Мощни ръце го свалиха на земята и го тръшнаха с лице към дървения паркет на вестибюла. Невидимите ръце го притиснаха, измъкнаха малкия пистолет, скрит в кобура на глезена му. После го избутаха в съседна стая. Зад него се затвори врата със силен трясък. В стаята със спуснати щори беше тъмно; единствената светлина влизаше от тесен еркерен прозорец, който гледаше към улицата, а мракът навън трудно можеше да разсее мрака вътре. Минаха няколко минути, преди очите му да се адаптират.

По дяволите! Дали отдавна го следяха?

Сега виждаше ясно онова, което го заобикаля. Беше в нещо като домашен кабинет със скъп турски килим на пода, огледало с рамка от абанос на стената и огромно бюро в стил Бидермайер.

Зад него стърчеше Ричард Лъгнър. Мъж, с когото никога не се бе сблъсквал, но чието лице щеше да разпознае навсякъде. Устата като цепка, дълбоко хлътналите бузи, белега с дължина пет сантиметра, който минаваше накриво през челото му като втора лява вежда: снимките бяха напълно справедливи към него. Белкнап мярна малките зли, черни като въглени очи на мъжа. А в ръцете на Лъгнър видя мощна ловджийска карабина, дулата на чиято двойна цев го стрелкаха като втори чифт очи.