Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 6

Още двама въоръжени мъже — добре обучени професионалисти, което личеше от поведението им, от позицията за стрелба, която бяха заели, от фокусираните им погледи — стояха от двете страни на бюрото на Лъгнър с оръжия, насочени към Белкнап. Хора от частната му охрана — веднага се досети Белкнап — мъже, на чиято преданост и компетентност можеше да разчита, мъже, на които вероятно сам плащаше и чието състояние зависеше от него. За човек в положението на Лъгнър инвестирането в такава свита си струваше. Двамата въоръжени мъже сега се доближиха до Белкнап и застанаха от двете му страни с насочени оръжия.

— Упорита малка гадина — проговори най-после Лъгнър. Гласът му бе гърлен. — Ти си като човешка форма на кърлеж.

Белкнап не отговори. Очертанието на огневата линия бе повече от ясно и професионално направено; никакво внезапно движение не можеше да промени геометрията на смъртта.

— Майка ми навремето отстраняваше кърлежите от нас, децата, с нагорещена игла. Боли жестоко.

Един от неговите лични телохранители издаде мек гърлен смях.

— О, не се прави на толкова невинен — продължи предателят. — Сводникът в Букурещ ми каза за разговора ти с него. Сега ръката му е превързана. Не звучеше никак доволен. Бил си лош. — Въздишка на насмешливо неодобрение. — Боят не решава нищо. Не си ли внимавал в седми клас? — Странно намигане. — Жалко, че не съм те познавал в седми клас. Щях да те науча на това-онова.

— Майната ти — думите излязоха от устата на Белкнап като ръмжене.

— Спокойно, спокойно. Трябва да владееш чувствата си или някой друг ще ги овладее. — Е, новобранец, кажи ми как ме намери? — Погледът на Лъгнър стана решителен. — Трябва ли да удуша малкия Инго? — Той сви рамене. — Е, детето самичко си призна, че обича грубата игра. Казах му, че ще го отведа на място, където никога не е било. Следващия път ще стигнем до края. Не мисля, че на някой ще му пука от това.

Белкнап неволно потръпна. Двамата наемници на Лъгнър само се ухилиха самодоволно.

— Не се притеснявай — каза изменникът, преструвайки се, че го успокоява. — Ще заведа и теб на място, където никога не си бил. Изпразвал ли си някога карабина „Мозберг“ отблизо? В човек, имам предвид. Нищо не може да се сравнява с това.

Погледът на Белкнап се премести от бездънно черните дула на карабината към бездънно черните очи на Лъгнър.

Погледът на самия Лъгнър се премести към стената зад пленника му.

— Спокойствието ни няма да бъде нарушено, обещавам ти. Невероятно дебела е зидарията в този апартамент. Меките оловни сачми само ще надраскат мазилката. Да не говорим за допълнителното шумоизолиране. Помислих си, че не трябва да безпокоя съседите само защото едно момче Банхоф се е оказало дрънкало. — Плътта се оттегли от порцелановите му зъби в подобие на усмивка. — Но при теб ще е по-различно. Знаеш ли, този мозберг всъщност ще отнесе голяма част от диафрагмата ти. Следиш ли мисълта ми, ще остави дупка, през която ще можеш да си пъхнеш ръката.