Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 58

Алфред Ван Вогт

Айра Клъги се наведе и се взря в посоченото място. Изглеждаше озадачен. Накрая раздразнено попита:

— Защо точно на това място?

— Много просто — отвърна Джеймисън. Не му беше по сърце да третира зрял мъж като малко дете, но войната рул — човек изискваше от висшите ръководители да играят много игри. — Цялата цел на проекта е да се вземе течност от рожбите на тези лимфни зверове на Майра за нашите лаборатории — бързо и качествено. Обитават главно тази гориста област. Следователно лагерът трябва да бъде разположен в нея, ако искаме да постигнем по-бързи резултати.

Не можеше да не разбере гневната реакция на Клъги. Щеше да е добре, ако не получеше юмрук в носа. За миг космонавтът сви юмруци, но успя да запази самообладание и само преглътна.

— Господин Джеймисън — каза вече по-спокойно Клъги, — както знаете, ние сме направили предварителен оглед. Човешкият опит не познава подобна гора. Тя гъмжи от младите на тези лимфни зверове и от хиляди други смъртоносни същества. Ето тук — отсече той, след като се изправи и наведе над топографската карта на планетата Майра, — тази планинска местност е достатъчно лоша за построяването на лагера, но животинският и растителният живот могат да бъдат надвити, а климатът е поносим. Можем да се разположим тук, да отиваме периодично на смени до гората и да се сдобием с всичкия сок, който искате. А така е също и по-евтино, ако вземете предвид цената за разчистване и поддържане на място в гората.

Според Джеймисън този анализ бе достатъчно разумен. Ако Клъги беше агент на рулите, то той се държеше наистина много добре. Джеймисън знаеше, че реакциите на Клъги се изследват от психотехнически екип в едно друго помещение, където се прожектираше цялата сцена. Ако космонавтът направеше някаква грешна стъпка, на контролното табло върху бюрото на Джеймисън щеше да светне предупредителна лампичка. Но таблото оставаше тъмно.

— Поради причини, които не е разрешено да дискутираме — настоя Джеймисън, — лимфната течност е твърде жизненоважна, за да се безпокоим за цената на нейното получаване. Трябва да я имаме, и то бързо. Освен това договорът, ако го приемете, ще бъде, разбира се, придружен с допълнително заплащане, одобрено от нашите финансисти.

— Оставете заплащането! — сопна се рязко Клъги. — Не съм споменал за заплащане! По-важно е, че излагаме няколкостотин добри професионалисти на излишни опасности.

— Не съм съгласен, че са излишни — каза Джеймисън. Сега натискаше здраво, за да предизвика ответна реакция. — И поемам пълната отговорност за своето решение.

Клъги се отпусна бавно на стола си. Дори под тена от многото слънца се видя, че е почервенял от гняв. И все пак запазваше самообладание.

— Вижте какво, господин Джеймисън — каза той, — на границата на джунглата има доста високо възвишение, нека го наречем хълм. Упоменат е в моя рапорт. Не бих нарекъл мястото добро, но му липсват някои от най-лошите черти на долините. Ако правителството настоява за лагер в близост до източника на доставка — или по-скоро, ако вие настоявате, тъй като имате пълната власт, — ние ще го построим на този хълм. Но казвам ви без заобикалки: това е най-близкото място, на което мога да помоля моите хора да останат, дори това да ми коства договора.