Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 60

Над хиляда планетарни системи бяха загубени за хуманоидите, преди те да успеят да мобилизират своите флоти и да контраатакуват с достатъчна сила, за да спрат напредването на врага. Няколко години обширната линия на бойните действия се бе задържала постоянна — студената безмилостна решителност на рулите бе посрещната от човешката самоотвержена храброст, а по-старата и по-добре балансирана наука на врага бе компенсирана от несравнимата творческа сила на човешкия ум при стресови условия.

После, когато един след друг човешките военни планове не успяха, а част от най-секретната стратегия бе предугадена, рулите започнаха отново неумолимо да се придвижват напред. Това можеше да означава само едно: шпиони събираха информация в полза на врага.

Способността на рулите да управляват светлината посредством клетките на своите тела и тъй да изменят своя облик не беше подозирана, докато един ден някакъв „човек“ не бе взривен при опита си да избяга, след като бил хванат да преглежда секретните папки на Научния съвет. Когато вместо човешки труп охраната бе видяла някакъв многокрак и многорък червей, хората за пръв път заподозряха ужасната опасност, която ги заплашваше.

За броени часове бронирани коли и въздушни патрули претърсиха всеки град до последната затънтена улица на хиляди планети, като изкарваха гражданите от всички сгради и използваха радар за очертаване на техните истински форми.

При тази акция само на Земята бяха открити и екзекутирани сто хиляди рулски шпиони. Но оттогава търсенето не преставаше. Рулите скоро разработиха допълнително устройство, което им позволи да парират всички, освен най-сложните, синхронизирани радарни системи.

И така, десетилетие след десетилетие, равносметката показваше, че рулите печелят. Те бяха някаква силиконо-флуорова форма на живот, почти неподатлива на химикалите и бактериите, които влияеха на хората. Непреодолимият проблем за хората беше да намерят в своята част от галактиката някакъв организъм, който би им дал възможност да опитат бактериологична война.

Именно лимфните зверове бяха този организъм. Дори Айра Клъги беше заблуден относно целта на акцията. Той беше приел идеята, че търсената течност има нещо общо с растенията, регенериращи въздуха за големите бойни кораби. Надеждата беше, че рулите са добили същата погрешна представа.

Мислите на Джеймисън бяха прекъснати от звъна на вътрешния телефон от секретарската стая. Той се извини на групата психотехници и превключи екрана.

— Господин Калеб Карсън се обажда — каза младата секретарка.

— Включи го — нареди Джеймисън.

Тя кимна и нейният образ на екрана беше заменен от сериозното интелигентно лице на чернокос млад мъж. Калеб Карсън беше внук на откривателя на Планетата на Карсън и като талантлив проучвател на този първобитен свят беше запознат с конфликта човек — изуол.